Прохладно… обля ме, или по-точно ме пое лекият полъх щом излязох от входа на блока. Вратата зад мен се затръшна, едва подпомогната от автомата за меко затваряне… ръждясали му бяха отдавна обноските…
като на някой, който вече няма никакво желание да бъде кавалер поради някаква отдавна забравена причина… Причина, чието забравяне се повтаряше всеки ден. Взаимно износване… хора, брави, врати, автомати, желязо… всичко ръждясва посвоему…
Въпреки лекия полъх, торбите с отпадъци дори не гъкваха както обичайно си шепнат в ръцете ми…
Един мургав човек ровеше остатъци в най-близкия контейнер. Преминавайки, пуснах торбите и картона от пица - свидетелство за поне една пропусната домашно готвена вечеря… Улицата беше будна, но не оживена… гръмко се развяваше попфолк от един спрял Голф. Като пресякох забелязах, че обичайното квартално магазинче, което с лека насмешка наричам “Веганите”, беше затворило. Беше страшно затворило. По-затворен магазин не съм виждал… редом с още няколко от тази страна на ули ...