Проклети да сме, че сме алчни...
И аз със моите преструвки..
... че всичко е идеално, поетично, вълшебно!
Не чакай, по дяволите запрати ме...
Аз искам, искам, искам, искам ДА!
Живот, охолство, красота.
Имам ги наполовина, защото вече вярвам в тях!
Сега иди и помоли се... да не бъдеш като мен,
живеещ във фантазии.
Аз нямам нужда от измами, защото всичко е една лъжа!
Прекарай си добре и тази нощ... утре може да ме Има!
Сега съм само стъклена и счупена картина, незалепена даже, но блестя...
За сетен път, наричаща се поетеса... сънувала за тотото числа!
Една вълна ударена в брега... разбита във земята песъчлива.
Една мечта, една проклетница саката!
Една любов, една осъдена душа...
Ти никога не ще ме опознаеш... аз имам хиляди лица!!!