Глава осма
Оркестърът засвири танго. Радослав стана и покани Мила. Взе я в обятията си и я понесе по дансинга. Както всяка съботна вечер в ресторант “Ариана” нямаше празно място. Времето беше прекрасно и цяла София беше тук. Бяха дошли с приятели да се позабавляват след тежката работна седмица. Вили-младият германски приятел на Мила, също стана, поклони се пред Теодора и подавайки й ръка я поведе към дансинга. Двойките сякаш се бореха вместо да танцуват. Мястото беше ограничено, а кандидатите да танцуват много. Теодора търсеше с поглед сестра си, но двамата с Радослав се бяха загубили в навалицата. Вили танцуваше добре, макар и да нямаше гъвкавостта на Радослав, който беше съвършен танцьор на танго и валс.
В другия край на дансинга, Радослав беше надвесил глава над ухото на Мила и й шепнеше нещо. Когато почувства езика му в ухото си, Мила се отдръпна, каза че я боли глава и побърза да си седне на мястото. Радослав застана до дансинга, извади кутия “Картел”, взе една цигара, запали я и ...