Добрите хора не стават легенди.
Брандън Сандерсън
„Извинете?“, мъжът, който беше заговорила, спря и я погледна въпросително.На кръста му висеше мачете. “Знаете ли къде е църквата на отец Бернард?“
„Отец Бернард?“, повтори като ехо той. “Рисуващият с пеперуди?“
Катрина кимна.
„Въврвиш все покрай реката,после през кирпичените къщи и ще видиш църквата.“
Църквата беше препълнена. Цареше пълна тишина. Единствено монотонното напяване на попа кънтеше в просторното помещение. Възрастният свещеник пееше за Възкресението. Тълпата от миряни го слушаше захласнато. Всички държаха свещички и очакваха свещения огън. Катрина от друга страна нямаше търпение да се върне в леглото си. Беше прекарала изминалите три дена в болницата и единственото,което искаше в момента, беше да се наспи. Но майка й настоя да отидат на църква, за да отпразнуват Великден.
Затова сега Катрина седеше на дървена пейка в двора на храма. Беше опънала краката си напред и разсеяно си играеше с едно листо. Докато го въртеше между п ...