7 abr 2018, 15:28

Роман за ден

1.2K 1 0
1 мин за четене

Част1
"Вечер"
Иван се прибираше към дома си. Беше леко хладно. Запали цигара сякаш повече, за да топли на ръцете му отколкото му се пушеше. Вървеше и мислеше как бе минал денят му. Днес имаше повече работа от обикновено. Беше доволен. Леко се усмихна сякаш на себе си. Това значеше, че е спечелил добри пари. Не много, но добри. Повече отколкото щеше да изкара ако работеше каквото и да е.Имаше днес заможни клиенти.
"Де да бяха всеки ден така"Мислеше си той.  'Тогава щеше да е рай'
Щеше да си купи една хубава кола на старо и жените повече щяха да го забелязват.
Но може би скоро щяха да го повишат.
Днес бе продал и малко кокаин.Това му донесе добри пари. На някакви осмокласници продаде с триста зора трева. На ученици не продаваше, но тези бяха много нагли и си каза 'майната им, да се тровят-естествен подбор'.
Ето днес бе изкарал колкото 5 надника където и да е.
"Лош човек ли съм"мислеше си той "ето докторите продават отрова, цигарените компании също. Защо те да са добри?! Защото е законно ли?! Явно законът е за да узаконява престъпленията вършени от богатите.
Погледна в ръката си чантата. Беше напазарил, мина през аптеката.. Искаше му се друг живот , а не наркотиците.
Неусетно стигна до вратата на дома си. Пак си повтори сякаш на себе си"лош човек и съм"
- Здравей мамо, прибрах се.
- Как мина работата-попита го усмихнато една жена на легло. - тя мислеше че той работи разносна търговия, не бе далеч от истината.
Майка му бе доста болна и лекарствата струваха много пари, които той не би изкарал ако работеше каквото и да е. Вероятно и затова се хвана на тази "работа" Така имаше пари за сметки храна и лекарства за майка му.
- Както всеки ден-усмихна ѝ се той-ето донесох тези неща за теб-отивам да хапна и да поспя.
Поговориха още малко. Иван се нахрани легна си и пак тази мисъл'аз лош човек ли съм"
А майка му  имаше лекарства и се чувстваше по-добре.

 

Следва...

Автор Росен Росен © всички права запазени 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росен Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...