7.04.2018 г., 15:28

Роман за ден

1.2K 1 0
1 мин за четене

Част1
"Вечер"
Иван се прибираше към дома си. Беше леко хладно. Запали цигара сякаш повече, за да топли на ръцете му отколкото му се пушеше. Вървеше и мислеше как бе минал денят му. Днес имаше повече работа от обикновено. Беше доволен. Леко се усмихна сякаш на себе си. Това значеше, че е спечелил добри пари. Не много, но добри. Повече отколкото щеше да изкара ако работеше каквото и да е.Имаше днес заможни клиенти.
"Де да бяха всеки ден така"Мислеше си той.  'Тогава щеше да е рай'
Щеше да си купи една хубава кола на старо и жените повече щяха да го забелязват.
Но може би скоро щяха да го повишат.
Днес бе продал и малко кокаин.Това му донесе добри пари. На някакви осмокласници продаде с триста зора трева. На ученици не продаваше, но тези бяха много нагли и си каза 'майната им, да се тровят-естествен подбор'.
Ето днес бе изкарал колкото 5 надника където и да е.
"Лош човек ли съм"мислеше си той "ето докторите продават отрова, цигарените компании също. Защо те да са добри?! Защото е законно ли?! Явно законът е за да узаконява престъпленията вършени от богатите.
Погледна в ръката си чантата. Беше напазарил, мина през аптеката.. Искаше му се друг живот , а не наркотиците.
Неусетно стигна до вратата на дома си. Пак си повтори сякаш на себе си"лош човек и съм"
- Здравей мамо, прибрах се.
- Как мина работата-попита го усмихнато една жена на легло. - тя мислеше че той работи разносна търговия, не бе далеч от истината.
Майка му бе доста болна и лекарствата струваха много пари, които той не би изкарал ако работеше каквото и да е. Вероятно и затова се хвана на тази "работа" Така имаше пари за сметки храна и лекарства за майка му.
- Както всеки ден-усмихна ѝ се той-ето донесох тези неща за теб-отивам да хапна и да поспя.
Поговориха още малко. Иван се нахрани легна си и пак тази мисъл'аз лош човек ли съм"
А майка му  имаше лекарства и се чувстваше по-добре.

 

Следва...

Автор Росен Росен © всички права запазени 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росен Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...