Лена отиде на едно парти в частна хижа извън своя град. Тя много обичаше да ходи по купони и да се забавлява до припадък както с приятели, така и с напълно непознати. Тя бе харизматична и усмихната и се стараеше да е в центъра на събитията. Тази вечер тя не очакваше нищо ново, само поредната сбирка. Дълго избира тоалета си и накрая се спря на едно от нещата, които беше шила. Биваше си я в кройките. За съжаление, отново не успя да се организира с приятелките си и да отидат навреме. Пристигнаха с голямо закъснение и купонът беше вече в разгара си. Щом влезе през вратата, Лена тутакси се потопи в атмосферата на купона. Беше доста пълно. Светлината беше приглушена, в средата на тавана имаше голяма, отразяваща цветните светлини топка, а музиката изпълваше цялото пространство. В центъра на хола имаше голяма кръгла маса, върху която имаше пунш в огромна купа и множество бутилки с различни питиета. Имаше доста хора около масата и като че ли играеха на някаква игра. Горният етаж беше терасовидно разположен, като от по-широко място със сепарета се преминаваше към стаите. Хвърляйки бегъл поглед още с влизането си, Лена огледа присъстващите Хареса ù и побърза да се освободи от палтото и шапката си и да се включи в играта. Докъто се събличаше, чу някакъв доста силен вик, последван от още по-шумен колективен смях. Този вик я накара да се обърне инстинктивно и прикова вниманието ù върху Джеф. Иззел ролята на водещ, той стоеше до купата с пунш и наливаше на тълпата. Забавляваше ги с остроумията си. Доста дълго Лена не можа да откъсне погледа си от Джеф. Докато механично се събличаше и окачаше палтото си, тя го проучваше и наблюдаваше втренчено всяко негово движение. Сетне се случи нещо неочаквано за нея. Джеф може би усети погледа ù, защото се втренчи право в очите ù, а тя беше почти скрита в сянката на гардеробната. Лена инстинктивно отмести очи, подаде палтото си на гардеробиера и си взе номерче. Отправи се към масата в центъра, за да си сипе нещо за пиене, като настоятелно гонеше образа на Джеф от съзнанието си. Когато отиде до масата, Джеф понечи да ù налее пунш, но на нея ù стана неприятно от мълчаливия и настойчив поглед, който сякаш я покриваше и може би прекалено грубо му отказа със студен жест. Но това подейства и той замени погледа си с по-скрит и премерен. Лена си наля по малко от няколко напитки в една голяма стъклена чаша, като така демонстрира своето самочувствие в правенето на коктейли, взе си една сламка и погледна Джеф отново. С изненада установи, че той продължаваше да следи действията ù. Това вече не само я подразни, но и я смути. Тя вече беше достатъчно дълго в тълпата, за да разбере, че Джеф се радва на голям интерес от момичетата. Усети и тиха злоба от някои от тях, тези, които забелязаха, че я наблюдава. При тази обстановка Лена реши да не остава тук засега и заедно с коктейла си тръгна към частта към хола, артистично оформена като заведение с бар. Бяха използвани някакви тропически мотиви, дообогатени с няколко палми, така че човек би могъл да се почувства на плажа. Стана ù приятно, че е попаднала на малко по-изискано място, защото тази вечер не го очакваше. Насладата ù в един миг се изпари, когато забеляза, че Джеф я следва също с коктейл в ръка. Тя веднага прецени ситуацията. Ако, както първоначално мислеше, седнеше на бара, Джеф щеше да дойде при нея и да я заговори или поне не биваше да се поема такъв риск. Лена стрелна един бърз поглед сред масите и забеляза приятелките, с които дойде, да стоят в стегната група на една маса и да си приказват нещо оживено. Можеше да седне за малко при тях, докато Джеф се откаже, но не ù се искаше. Потърси втори вариант и светкавично се спря на една маса с едно момиче и четири момчета. Изглеждаха миловидни, с изключение на момичето, което си падаше малко мъжкарана. Насочи се към тях. Като следеше израженията им, тя се приближи към момичето. Попита я: "Може ли да се запознаем?" и ù се усмихна чаровно. Чак сега осъзна какъв риск бе поела, ако тя каже "не". За щастие, момичето беше дружелюбно и се запознаха, седна на масата им и започнаха да си говорят. В разговора се запозна и с останалите. С облекчение видя как фигурата на Джеф се отдалечава и се връща към любимото си занимание - да налива напитки. Докато Лена говореше и се смееше с новите си приятели, тя оглеждаше останалите на масите. В далечния край на екзотичния кът на едно от сепаретата имаше доста тиха група. Те бяха въодушевени от разговора си, но единствено от време на време пробягваше по някоя усмивка по лицата им. Групата им бе съставена от четири момчета и две момичета, всички облечени доста добре. Тази мисъл накара Лена да огледа облеклото и на останалите наоколо и установи, че всички са страхотно облечени. Сега осъзна, че се намира на някакво тузарско събиране. Как ли се беше озовала тук, сега си представи дългата мрежа от приятелите на приятелите, на братовчедите и т.н. които я бяха поканили. Тя често попадаше на такива сбирки, но винаги се чувстваше някак неловко, сякаш не е за там. Отново хвърли незабележим поглед към масата в дъното и осъзна колко е далечна за тези хора, а уж са само на двадесетина метра едни от други. Искаше ù се да си тръгне. Не можеше да се върне при масата, не се чувстваше добре и в разговора, изобилстващ от спорове за скъпи коли и маркови часовници, не искаше да се върне и при приятелките си, за да критикува останалите или да обсъжда рокли за бала. При мисълта за бала внезапно я заля още една студена вълна. В разговора на събеседниците си чу: „тук, във вилата на Джеф...", а тя знаеше кой е Джеф по обръщенията на останалите. „Значи това е неговата вила. Представям си къщата му." - помисли си тя и се усмихна на себе си. Може би преди малко се бе опитвал да я попита откъде точно се е взела, тъй като не я е канил. Нищо чудно, че налива питиетата, нали е домакин. Не, имаше няколко сънливи келнера, стоящи безучастно. „Ами май прекалено много се заседях" - помисли си Лена и стана като каза на новите си приятели, че отива да се поразходи. Взе си коктейла, мина покрай вече разгорещилия се спор за първенство по не-знам-какво-си и тръгна към втория етаж. Когато изкачи стълбите, видя изненадващо спокойна, дори мъртвешка обстановка. Все така стоейки на края на стълбите, вкопчила се в перилата поради недотам трезвата си глава, тя преценяваше обстановката. Очите ù постепенно привикнаха към почти липсващата светлина и започнаха да се открояват прегърнати влюбени, хора в съмнително добро еуфорично настроение, отпуснали се на сепаретата, както и тесни групи, говорещи на екзотични теми, като например включващи тъмни създания, предсказване на бъдещето, мазохизъм и др. Имаше и такива, които още не бяха стигнали до една от тези три фази и просто седяха в кръгове, без да обелват и дума и пиеха. „Интересно" - каза тя тихо на себе си. Внезапно се сепна, като видя, че е привлякла вниманието на една група доста неугледни и брутално изглеждащи хуманоиди. Те тръгнаха да стават, а тя се врътна и заслиза по стълбите. Не щеш ли, се озова лице в лице с Джеф и погледите им се размениха предизвикателно. Той се опита да си даде вид, че са се засекли случайно, след като Лена отново отмести поглед. Джеф се качи горе и седна до своя най-добър приятел - Кай. Кай си говореше с едно височко русичко момиче, което по ирония на съдбата беше сестрата на Лена - Сиси. Лена и Сиси не знаеха, че са на едно и също събиране. Сиси бе казала, че отива на рожден ден на някаква приятелка и че щели да бъдат само момичета. Лена пък не бе казала нищо, а всички предположиха, че ще си стои вкъщи и може би ще плете, но нямаше и кой да провери това. Сиси и Лена живееха сами в апартамента си. Джеф поприказва с Кай и Сиси, но усети как тяхното меланхолично настроение започва да го превзема, пък и беше минало достатъчно време според преценката му и реши да слезе. Когато слезе долу, искрено се учуди като видя колко добре Лена се бе сляла с тълпата и как добре я приемаха всички непознати до преди малко. Сред тълпата присъстваше и едно от онези момчета, на които рядко се отказва каквото и да било. Те имат свойството да се считат за безумно привлекателни и да имат висок рейтинг на популярност. Този младеж ще спомена, не защото беше единственият от този тип в групата, а поради последвалата ситуация. Той се приближи до Лена както си беше сред тълпата. Пристъпяше тържествено и натъртваше на всеки крак. Лена не си представяше, че това поведение може да е адресирано до нея и затова не му обърна внимание, за разлика от всички други. Това му даде възможност да дойде съвсем близо и да ù каже: „Здравей, аз се казвам Леополд", а Лена му отвърна най-небрежно: „Чудесно!" и продължи разговора си с две кискащи се момичета. Не можете да си представите каква живописна физиономия се изписа в този момент на лицето на Леополд и досегашният момичешки идол се превърна в обект на подигравка. Тогава Леополд намрази Лена, завинаги. „Ей, момиченце, ако имах твоя вкус за дрехи, щях да си трая повече!" - каза Леополд в опит да отвърне на удара, но последва: „Е, да, ако носиш рокли, по-добре си трай.", при което отново избухна смях. Едно момиче се обади, за да защити героично възлюбения си: „Приятелките ти казват, че се казваш Лена, от ленивец ли идва?". Избухна смях. Лена също се подсмихна и щеше да си затрае, но Джеф извика: „Значи ти си Лени-ленивеца!" и се изхили. „А ти сигурно си шутът на компанията?" - каза Лена. Самоотвержена почитателка се хвърли театрално пред Джеф и каза: „Ей, я не му говори така!". Лена само добави: „А, ето го и арлекин.". Ето сега вече никой не се смееше. Джеф изкрещя: „Въ-ъ-ън, вън от къщата ми!" и вежливо я затегли за лакътя навън. Изпрати я чак до улицата, а приятелката му я замери с палтото ù. Въодушевени от собственото си юначество, те се прибраха с бурни възгласи. Лена си погледна часовника и видя, че остава половин час, докато дойде първият автобус. Седна отстрани на оградата и търпеливо зачака. Не ù беше за първи път. Ето, че автобусът дойде, беше почти празен. Тук, в почти празния автобус, Лена посрещна един невероятен изгрев. Имаше свободата да му се радва и да го съзерцава. Прибра се в апартамента си и си направи огромна чаша ароматно кафе. Пусна си музика и започна деня си. Следобед и Сиси се прибра. Тя беше поспала у Джеф и както винаги имаше купища интересни случки, които да сподели. Животът потече по делнишки и така до следващия уикенд.