С гальовност

Аз слушам твоя глас и твоите думи.

Горя в ласките на нежността.

Горя от думите на твоя глас гальовен.

И вярата тъй силно завладява

и всеки миг душата ми с обич те дарява.

Мигът превръща се във вечност,

в очакване на тишината.

И звън!....

Зимата в кристали спряла е навън.

А сърцето ми е топло,

притихнало в прекрасен сън.

Пренасяй ме в нощите и времето

обкичено с усмивки и въздишки.

И в  шепота на нашите сърца

да се вкопчи мигът на радостта.

Спомена да се заслуша

в плача на цигулка.

И всяка песен да бъде

като светлина на светулка,

лутаща се в пътя ни към любовта.

И в шепота ни нежен властно да царува.