29.
- Не зная – каза той честно – Ще ви помагам, но... Но не зная дали ще остана при вас завинаги... В един момент ще си тръгна. Вие опитайте да установите някакъв ред – тук, в района, на континента, на цялата Земя... Ако можете... Аз не мога да спра...
Елвик стана, рязко кимна и тръгна към вратата. Светлините вече ставаха ярко жълти – време за вечеря...
А след нея Йоан и Ейа излязоха над базата. Огромното подземно убежище беше окичено отгоре с пететажна кула – като шип над немски шлем. Кулата не беше голяма по площ – някъде стотина квадрата. Долните етажи нямаха прозорци, само на петия бяха поставени бронирани стъкла. И на покрива имаше площадка, в центъра на която се издигаше малка постройка – вход към дългата стълба надолу.
На площадката имаше само двама часови – разположени по диагонал. Те оглеждаха територията наоколо – а отвисокото се виждаше чак голямото черно езеро на изток.
Двамата мигновено се обърнаха към скърцането на стоманената врата, после отново се втренчиха в секторите ...