Вратата изскърца и се отвори рязко. Съпругът на Полина Саралиева Мариян влетя в спалнята. По бузите му бе избила нездрава червенина, очите му гледаха трескаво. Пристъпи до леглото и скръсти ръце на гърдите си, очевидно се канеше да каже нещо важно.
– Поли, имам проблеми в работата. Днес трябва да пътувам до провинцията. Объркали са нещо в проекта на вилата, която строим. – Мариян имаше строителна фирма, която изсмукваше голяма част от спестяванията на семейството, но за жалост не осигуряваше сериозни приходи.
– Ами хубаво, отивай. Аз съм си добре тук, не ми трябваш.
– Ти май забрави, че Невена ще води сина си в Пловдив. Днес не е на линия. Така че няма кой да те гледа.
Полина прехапа устни.
– Не мисля, че бих могла сама…
– Глупости, мила, разбира се, че няма да те оставя сама. Ще намерим човек, няма страшно. Ей сега ще звънна на Невена. Тя ми предложи един вариант. Нали не ми се сърдиш, че заминавам?
– Защо да ти се сърдя. Нали си имаш работа. Няма с мен да се занимаваш непрекъснато я. ...