Страховит, толкова реален, сякаш се бе случил. И сега, драги читатели, ще разберете какво причиних на Бри.
Сънят започна така:
Отивах на училище, влязох в класната стая, а там нямаше никой, единствено на чина седеше Бри. Седнах аз до нея, а тя се изправи и тръгна към вратата да излиза, аз реших да я последвам. Вече бяхме излезли от класната стая и единственото нещо, което виждах, беше безкрайния коридор, сякаш никога нямаше да свърши. Подхлъзнах се и паднах. Докато се изправях, видях, че се намирам в женската тоалетна. Не знам как се случи, но така стана. Бри влезна в една от кабинките на тоалетните и се заключи. Водата се пусна, а все още никой не бе излязъл. Почуках на вратата, отворих, но никой нямаше. Затворих кабинката, свих се в ъгъла и започнах да ридая. Никога не бях плакал за момиче. Телефонът ми звънна. Погледнах дисплея и видях, че Бри ми звъни. Вдигнах телефона и казах:
- Да?
- Джерамая, обичам те, помогни ми, в опасност съм.
Изтрих сълзите си и започнах да говоря.
- Къде с ...