viki-dimitrova (Виктория)
41 156
3 ene 2011, 0:07

Сама 

  Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos
804 0 5

Седя на края на кея и гледам морето - водата е толкова мрачна, че дори отражението на Луната не смекчава тъмнината ù. Чудя се дали, ако скоча, някой ще забележи, дали някой ще тръгне след мен, дали ще се опита да ме спаси? Правя крачна напред - губя сълза... Поглеждам надолу, а там сякаш някой ме вика... Обръщам се - няма никой... отново пада сълза. Поглеждам нагоре небето, а там светят звезди - хиляди малки планети, красиви, неземни, далечни... Ще ги стигна ли някога, питам се - и пак раздяла със сълза. Поглеждам последно морето - то все тъй е мрачно и тихо... Решавам, избирам, умирам - душата ми вече е пепел...

© Виктория Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??