Стоеше с цигара в ръката. Цигара. Дълга. Дамска. Тежка. През пръстите си усещаше покварата на никотина, заключен в хартийката. Сърцето ù биеше бясно. То събаряше последните стени на храма на разума, блъскаше, разбиваше, рушеше и очакваше мига на горчивата победа. Духът от цигарата все по-настойчиво нашепваше “Запали ме и ще ти изпълня три желания...”
А тя стоеше с цигара в ръка. Дамска. Когато отиде в магазина и изрече атеистичното изречение, продавачката я попита:
- Дамски или обикновени?
Все едно да си купиш отровата не е достатъчно унизително. Не, трябва да избереш каква точно отрова искаш, колко да е дълга и с каква концентрация на вредното вещество. Защото, нали това правят милиони пушачи, когато си поръчват цигари всеки ден - унижават се, признавайки си, че са слаби. Пълзят в магазините и най-безсрамно показват, че не могат да се справят с дребните си проблеми и отчаяно искат да сложат край на жалкия си живот. Цял живот тя мразеше пушачите. Цял живот.
Мразеше също така и алкохоли ...