Самота 11

                  Вечерта едва се намерихме из пухените завивки...

                  Зимното слънце едва се прокрадваше през голите клони на дърветата. Из кухнята още ухаеше на препечени кроасани и прясно мляно кафе,

- Днес ще може да идем до Триумфалната арка, площад Етоал, отблизо да видим Айфеловата кула, и кафе и кейк на брега на Сена - предложи Елен

Избледнелите спомени от толкова години сякаш възкръснаха....

Смели архитекти са преобразили наоколо. Да купим туристическа карта, картички с изгледи, наблизо има ли пощенска станция с печат  Айфеловата кула.

- Елен, искам да изпратя картичка на родителите си, че съм в Париж

- Разбира се, наблизо всяка година има Коледен базар от там ще вземим - смееше се тя

Премигах учестено. милите ми те, едно е да получиш поздравителен Емаил, но съвсем друго е пощенска картичка с изгледи  от Париж.

Пиехме топло кафе, зазяпани в минувачите. Държах ръката й, нежно я погалвах с другата, сигурно й е приятно. Навсякъде чистота и тишина. Нямаше лай на вързани  на каишка домашни любимци, говорене на висок глас.

Обиколихме и емблематичния Шанзелизе. Навсякъде бутици от световно известни модни дизайнри, художници. Работят ли. Посочих с очи празните магазини.

- Така е мон Пиер, не всички имат средства за скъпи дрехи, и друго, не винаги скъпата дреха прави човека.

Ден след ден обикаляхме из Париж и разглеждахме все нови и нови неща.

- За Монмартър само си чивал, нали, днес ще сме там

Разглеждахме произведенията на творците изложени на тротоара, трубадури с акордеон и дайре пееха и свиреха в една градинка.

Елени се загледа в някакъв  електиков на цвят шал, попита за цената, повъртя го в ръка и отминахме

Нещо ме парна, недосетлив съм, идва Коледа, идва Рожденият й ден.

- Елени почакай, нещо не довидях, ще се върна...

Намерих шала

- Колко струва

- 100 евро

- 100 евро,... искам само един шал, не три

Продавача се засуети. В профил, чипо носле, малко клепнали уши, характерна подстрижка...

Руснак е. Ще пробвам.

- Брат, от куда тьй - попитах на руски

Той опери уши, премига свойски.

- Слушай - продължих - Давай го за 30 евро, заедно с ей онези обеци, аз съм българин, емигрант като тебе, и искам да впечатля момичето си

- Хорошо, щом е за брат, може - радостно отговори- Взимай и със здраве.

Разплатих се и с пакет под мишница заподскачах към Елени.

- Какво е това, какво си хареса

- В къщи ще го видиш, за сега е тайна - радушно се смеех

- Обичах да идвам тук преди, творци излагат произведенията си, имат ателиета, а сега повечето са прекупвачи, няма го оня автентичен дух.

На закуска насмешливо ми каза.

- Днес обявявам почивен ден от пешеходни  разходки. Е, и това ще има, но първо да видим колата ми в гаража, смятам да отидем у Мелина , Димитрис и племенничките с колата, имаме цял багажник питиета, по метрото е неудобно. А тъкмо и разходка за теб, опознай Париж, за да го обикнеш.

Модерна работа, както обичах да се изразявам, от кога хората са го измислили, става дума за подземните гаражи. Същият Ситроен С5, но с френска регистрация.

- Така ми е по-лесно, иначе как да карам две различни марки и модели коли, просто сменям контактния ключ и съм на път- говореше тя със задоволство.

Прегледах масло, гуми, прибърсах  евентуален прах, запали от раз. В багажника чинно подредени в кашони питиетата.

Очарователна разходка до модерен Париж с причудливи фасади на дву или три етажни блокчета и отново всичко потънало в зеленина от паркове, градини и водоскоци.

Всички ме приеха радушно, противно на първоначалните ми опасения, все пак  за мен те си бяха работодатели. . Избухнаха в смях, когато Елени им съобщи

- Не се притеснявайте, ние отдавна спим в едно легло...

                  Фирма за облекло под наем ме издокара като млад буржоа в черен костюм, бяла риза с папионка, можеше да ми мацнат и брилянтин по косаата, но нали е криза навсякъде.

И така издокаран, с Елени под ръка, следвахме Мелина и Димитрис на гала-концерта.

Огледах се, по нищо не личеше, че съм по-обикновен човек, нали всички мъже бяхме в черни костюми, е може би  липсата на корем и двойна брадичка, и по-едрия ми външен вид.

Насълзиха ми се очите. Ревльо ли съм станал...Не. Но не си спомням от кога не съм присъствал на такова изискано събитие. 

Аплодисменти, поздравления, много цветя за изпълнителите...

                    Отклоних поканата  на Елени за някакъв скъп и престижен ресторант. Вярно, и тя става на 50, но ще й личи след  15 -20 години, може би. Пресметнах набързо наум, колко квадрата миризлива боя трябва да прекарам за една вечеря и да си останеш гладен и жаден. И кой ще ми повярва, пък и на кого да кажа, че съм бил в '' Малкия луд кон ''

Тя се усмихна, разтълкувах го '' Колко си прав, момчето ми, исках заради теб,.. но ще се справим двамата с менюто ''. 

И наистина имаше от всичко по много. Извадих пакета.

- Скъпа моя Елен, честито рожден ден, заповядай тези скромни неща от мен.

Разопаковах набързо, подадох шала и обеците.

- Петро благодаря. Наистина много ми хареса тогава,... а сега още повече.

Радостни сълзички бликнаха в очите й. Целунах я нежно.

С чаши в ръка, прегърнати, на балкона се наслаждавахме на светлините на Париж , приятното зимно  време и безброя звезди по небето...

                   На 31 още от сутринта готвеше нещо. Толкова  много храна, чакаме ли  някого на гости.

Семейството на Мелина заминаха на ски -почвка в Италианските Алпи, на мадам ла Рош, дадохме две бутилки червено вино и  пакет наденички.

- Любопоитно ми е, от сутринта готвиш, нещо не съм разбрал ли, чакаме ли някого - не издържах

- Пиер, тук е традиция, в ноща преди Нова година има благотворителни пунктове, желаещите  предават там храна за бездомните, нали и те трябва да са щастливи и нахранени. Иначе се приютяват под модтовете на Сена, а ако е много студено властите отварят метрото.Доброволци им раздават топли напитки, храна. А довечера е празник мили ми Пиер, готова съм, ще ми помогнеш ли с чантите да дадем храната, нали.

Погледнах, всичко сложено  в еднократни кутии, с надписи за съдържанието, две торбички портокали. Тръгнахме към пункта. Изчакахме реда си. Доброволци в бели манти приемаха даренията, друг записваш имената на дарителите.

Две чернокожи момичета в бели престилки с червен кръст ни благодариха и  пожелаха весела и щастлива Нова година.

                  Вечеряхме полупразнично обечени, със зачервени от виното лица танцувахме, телевизорът бръмчеше с новогодишно шоу.

Приветствие на Президента.

- Време е Пиер, хайде на балкона

На масичка бе поставено шише шампанско, две високи кристални   чаши, кутия шоколадови бонбони.

Чуваше се далечен камбанен звън. По ТВ  брояха обратно, светлинте на Айфеловата кула понамаляха. Освободих телената кошничка, стискахме двамата бутилката, палецът ми бе  на корковата тапа.

4...3...2...1. Нова година.

Айфеловата кула лумна в светлина от разноцветни прожектори. Чуваше се химна.

Побутнах по-силно тапата... Баам, излетя с гръм и пенливата течност рукна. Едва смогвахме да я  налеем в чашите.

Звън на кристал...

- Честита Нова година, Пиер...

- Честита Нова година и на теб, Елен... да бъдем все така здрави, жизнени и добри, и..никога вече  самотни

- Наздраве Пиер, мон шер Пиер...

- Наздрае, Елен.

Отпихме до дъно пенливото вино. Гледахме се с искрящи от щастие очи. Замряхме в истинска приятелска прегръдка. Устните ни се впиха едни в други.

Увеселителните корабчета по Сена допълваха със сирените си празнината атмосфера.

Прегърнати се наслаждавахме на причудливата игра на светлините на Айфеловата кула.

Огромният град сякаш бе заспал за 10-15 минути. Изведнъж всичко оживя, фоерверки, клаксоно на коли, глъчка по улицата, пеене и свирене с акордеон.

- Харесва ли ти Париж - тихичко попита Елени

- Да, навсякъде по света  е хубаво, зависи от очите с които гледаш и човекът   до тебе - прошепнах и аз, за да е разваля магията на Новогодишната нощ.

Още две седмици се въртяхме из Париж. Обикаляхме около изгорялата Нотр Дам наред с други туристи, руини от една реликва...

                      А животът, по-точно ежедневието в Атина ни увлече в ритъма си.

След работа бързах да се прибера при Елени, а тя ме чакае винаги приветлива и усмихната.

Свикнах да оставям всичко негативно далеч от къщите ни, далеч  от нас. Вечер гледахме снимките от Париж на телевизора, коментирахме ги.

Имахме още време, но не забравяхме да се любим, не толкова заради самата физическа близост, колкото от обич един към друг..

Беше ми леко  на душата, чувствах се неуморен, интусиазиран. Най-накрая, се чувствах, че не съм сам и дълго време няма да  бъда.

- Елени, искаш ли за Великден да идем в България, родителите ми ще се зарадват да ни видят двамата заедно и на живо.

- Наистина ли Петро, искам разбира се, ще ми бъде интересно, никога не съм ходила там...А няма ли да е удачно да се решим, да искаме благоволението им и да станем истинско семейство...

                 Говореше тя замечтано и доверчиво,   и нежно  се притискаше в мен.

.......................край..............