Сбогом! Ти успя!

Сбогом, приятелю! Сбогом на теб, с когото отраснахме 40 години. Не винаги заедно... Но винаги един до друг. Деца бяхме, неразделни... Грозният живот ни раздели. И пак имахме време да бъдем понякога заедно... Ти избра своя път, не толкова честен, колкото си мислихме, че ще бъде, когато бяхме невинни деца, вярващи в светите идеали (тогава). И все пак не предаде себе си. Вярно е, загуби част от невинността си, но мога ли аз да кажа, че не се е случило същото с мен... Спомням си последния ни разговор насаме, преди шест месеца. Спомням си го и ме боли... Не повярвах на думите ти, че заради чужди самоуправства и престъпления ще влезаш в затвора, че ще намериш "другото решение", че ще оставиш сами съпругата си и детето си... Не бях прав! Тази нелепа смърт - без капка алкохол, без никаква следа от упойващи вещества - ДИРЕКТНО срещу стълба... Два месеца преди влизането в сила на присъдата. Вярвам, че не си бил истинският виновен! И все пак - кому остави тези две невинни същества? Ние, приятелите, не сме достатъчни - няма да компенсираме никога твоята липса и тези два дни на агония... Но аз те познавам, знам, че за теб това е било единственият начин да си тръгнеш от този живот достойно...

Обичам те, приятелю! Сбогом! Ти успя!

Надявам се и аз някога да бъда достоен, както ти - дори, когато си тръгвам от тленното.

СБОГОМ!