Na-aN (Милена)
27 464
22 feb 2007, 12:58

СдъвкаНА ЛюбоВ 

  Prosa
1117 0 5
2 мин за четене

Тя седи под дъжда, а чадъра е единственият й приятел сега. Чака от незнайно дълго някой да я излъже колко красива и чиста е, но вече застудява и само капките пречистват безплътната плът на природата, като промивка на рана със спирт. Боли безчувствено силно, но тя се инати пред стихията, нашепваща: "Върви вкъщи на топло!" Нейното "вкъщи" никога го няма, за да се прибере 
тя на сигурно там. Затова и няма къде да се скрие от себе си и от човека, откраднал сърцето й.
Днес има среща с него, за да й го върне. Той обаче не идва. Тя знае, че има дълъг път да измине, докато пристигне и й даде надежда, че чувства отново. Но защо се бави още?
Тя ще се справи със всичко. Защото е супермомиче. От онези супергероини във комиксите. Щрихирани и нереални, но контролиращи животите на слабите хора. Къде са сега тези хора, за да се посмеят на тъгата й? Всъщност на нея й е безразлично.
Каква тъга, та тя не усеща нищо, нали няма сърце! Супермомичето е изпаднало в беда. Ами ако той продаде сърцето й за снежинка бляскава дрога? !Най-прелестна за него на света. Това е страх или нещо подобно...
Той е прекрасен, приказно целува... но тя не бива да мисли за него!! Защото е враг. Тя се изгубва във мисли и дори се усмихва леко, ВМЕСТО да крещи, да скубе коси,да плаче от безпомощност...
Но не й се сърдете, тя няма сърце.
След малко въздухът се размества, и тя различава мъжка фигура. Фигурата-крадец. Иска й се да я изрисува с докосване, да почувства допир, може и фалшив. Размахва ръце в празнотата. И нищо.
Той вече е близо до нея. Дойде със закъснение, но все пак е тук. Не усеща туптене в гърлото, но вижда сърцето си да пулсира в неговата ръка. По дрехите и обувките му има тъмночервени петна от кръв, които не минават за разсипан по невнимание лак. Поне никой не би се вързал на това. Ето, че забелязва кръв и по устните му. Май се е сбил. Но устните й така са толкова примамливи, вкусни, че трябва да ги оближе. Kакво става?? Всъщност, това е нейната кръв. Той къса парчета от сърцето й и ги дъвка с нечовешко лице. След като погълна Цялото, започва да се гърчи. Държи се за корема. И пада. Повръща. Тогава изплюва всичко. Изправя се, избърсва уста с ръкав и казва, че не е опитвал нещо по безвкусно.
НИКАКВА ИГЛА НЕ ЩЕ ЗАШИЕ НАНОВО РАЗКЪСАНОТО Й СЪРЦЕ.

© Милена Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • НИКАКВА ИГЛА НЕ ЩЕ ЗАШИЕ НАНОВО РАЗКЪСАНОТО Й СЪРЦЕ..............толокова много казваш...
  • Поздрави, Милена
  • Тоест първоначално,преди да ги е изконсумирал някой..това беше идеята!
  • Има добре съшити сърца,но никога толкова перфектно,колкото са били първия път.
  • Виждала съм добре съшити сърца и слава Богу иначе почти всички щяхме да сме мъртви.
Propuestas
: ??:??