Тя седи под дъжда, а чадъра е единственият й приятел сега. Чака от незнайно дълго някой да я излъже колко красива и чиста е, но вече застудява и само капките пречистват безплътната плът на природата, като промивка на рана със спирт. Боли безчувствено силно, но тя се инати пред стихията, нашепваща: "Върви вкъщи на топло!" Нейното "вкъщи" никога го няма, за да се прибере
тя на сигурно там. Затова и няма къде да се скрие от себе си и от човека, откраднал сърцето й.
Днес има среща с него, за да й го върне. Той обаче не идва. Тя знае, че има дълъг път да измине, докато пристигне и й даде надежда, че чувства отново. Но защо се бави още?
Тя ще се справи със всичко. Защото е супермомиче. От онези супергероини във комиксите. Щрихирани и нереални, но контролиращи животите на слабите хора. Къде са сега тези хора, за да се посмеят на тъгата й? Всъщност на нея й е безразлично.
Каква тъга, та тя не усеща нищо, нали няма сърце! Супермомичето е изпаднало в беда. Ами ако той продаде сърцето й за снежин ...