Нищо не е грешно, щом те прави щастлив. Аз съм щастлива и донякъде грешна. Самопровъзгласили се за безгрешни ме сочат с мръсните си ръце. Чернее моралът ми. Чувствам се удобно в тази нова кожа. Леко ми беше доскучало да съм изрядна, всеки има право на мъничко сладост. Аз открих моята сладост в греха, в забраненото, в немоето.

            Кой определя кое е грях и кой е грешен? Има ли ад и рай и къде е моето място? Смъртта е неотложна, затова е редно да се замислим. В какво вярваме? Аз вярвам в щастието си, а цената му е скъпа. Ще се извися в бели одежди или ще се загърна с пламъци.. въпрос на гледна точка. Животът е един и е някъде по средата между ада и рая. Живееш ли, ако се лишаваш и пълноценен ли си, ако се храниш с грехове. Всеки носи сам собствения си товар.

            Избършете мръсните си ръце от съвършено белите ви дрехи, преди да хвърлите камък по мен. Според нечии норми съм грешна. Аз съм чиста пред сърцето си, защото му позволих да обича и да се отдаде. А пред Бога каква съм... И пред моя Бог съм чиста, дал ми е живот за живеене. Последиците са си мои.

            Смъртните грехове са норма за някои хора, те са таван за преживяванията им. Имате право да живеете по нечии права, но само да ви просветля, че и Адам ги е спазвал, но и той е умрял. Краят ни е неизбежен. Забавлявайте се ,но не злоупотребявайте с даденото ви.

            Ако сте се притеснили, че сте грешни, не се притеснявайте, според тези вярвания, съм до вас. Аз наруших и седемте. Няма грях, който да ми е чужд.

            Похот. Отдадох се на това, че обичам, че желая и съм желана. До последния си дъх ще си спомням и ще се усмихвам. Настръхвам. Ще горя. И сега се усмихвам, а стомаха ми се свива, пеперуди ме тероризират. Не мога да се въздържам, когато той е наоколо. Като магнит ме превлича. Нямам сила и желание да се въздържам.

            Чревоугодие. Лакома съм. Особено за шоколад, вино и него. Лишението ми е далечно чувство. Ограничавайки се, не си правя услуга. Не бих могла да се откажа от сладостта на живота, защото за мен е именно това. Диета от понеделник? По скоро в някой друг живот.

            Алчност. Алчна съм - понякога. Старая се да не личи. Искам повече време за себе си. Искам и от неговото време за мен. Само за мен. Ревнива съм, оправдано. И за пари съм алчна, но за тези, които съм изработила или ми се полагат. Най съм алчна не за материалното, а за духовното. За чувства, за емоции, за усмивки, за целувки.

            Леност. Активна съм през повечето време. Занимавам се със сто неща едновременно, но както моя Бог, така и аз в неделя се отдавам на мързел и нищо-правене. Признавам си, че бездействието от неделните дни е и през останалите, но в различно големи количества. Следобедите с него са ми любими. Тогава бездействието е под въпрос.

            Гняв. Нещото, което рядко проявявам. Гневя се, когато ми лепят етикети без да са се сблъскали със същността ми. Следователно доставям количество гняв на виновните. Споделям гнева. Щастлива съм, че имам близки, които да ме паузират, когато се налага. Мога да се контролирам, но да си призная, понякога не го правя - умишлено. Уравновесена и спокойна съм, но когато пожелая. Всеки получава, каквото заслужава. Високите тонове проявявам по тъмно.

            Завист. Искам само това, което заслужавам. Склонна съм да завиждам, благородно, ако съществува подобно понятие. Завиждам на хората, които прекарват повече време с него и се наслаждават на усмивката му, на смеха му. Завиждам на тези, които се влюбват в него, защото прекарват повече време с особата му. Завиждам на слънчевите лъчи, които го будят сутрин и на лунните, които го прегръщат нощем.

            Надменност. Горда съм, заради това, което съм постигнала и заради това, което ще постигна. Опитвам, боря се, трудя се, и ако до сега не съм успяла, ще го направя в най-скоро време. Държа се надменно, с тези които са се отдали на бездействие и наглостта им е водеща ценност. Горда съм, когато държа ръката му, защото той е единственият, който ме извисява толкова високо, че докосвам небесата. Гордостта не е грях. Тя е въпрос на самооценка.

Грешна съм, мисълта за тебе ме побърква.