Купонът беше толкова скучен, колкото и очаквах! Една от онези срещи на класа през пет години, на които чичковците и лелките се хвалят с постиженията на децата, а вече и на внучета.                                                                                                   Несемеен, останал изолиран от разговорите по понятни причини,  аз се усамотих в  близостта на ракията в палитра от салати... С напрадване на времето, компанията полека-лека взе да намалява, когато... Неочаквано получих мираж и  то реален...!                                                                                                                                                                   До мене от нищото блеснаха две хубави, дълги бедра и черни велурени ботушки до коленете, гарнирани в кожен минижуп! Илиана, доста позакъсняла, все пак беше дошла. Слаба, висока, със силно изрусена дълга коса, на фона на разплутите си съученички, тя седеше като изящна, среднощна лолитка. Не се бе променила особено от последната среща, на която си спомних,че беше с тесни панталони, в които се открояваше малкото и стегнато дупе! Това сме мъжете..!                                    Сега със силата на торнадо, появата и разпиля  монотонното ми общение с Бакхус, като ме изпълни с вълнението от тръпката на "събота вечер"... Алкохол  и жени..!                                                                                                                                 На сутринта, от джоба на якето, извадих бележка с красив, равен женски почерк, на която бе написала телефонът и името си... В махмурлийските ми спомени пазех кадри от това как я убеждавам да си хванем такси, но  тя разумно се бе прибрала сама! Важното беше, че след половинка "Бургас63", не съм успял да я изплаша до смърт.... оставила ми е връзка!?                                                                                                                                                                                                    Резилът трябваше да се измие, а пък и бяхме съученици...!                                                                                                         На срещата, тя пак дойде с късата пола и ботушките. Така са жените, знаят си добре козовете и ги хвърлят зрелищно на масата! Иначе не беше красавива... дребно лице, с очила, леко гърбав нос и тънки устни, но краката и дупето бяха от Микелнджело...!                                                                                                                                                                                      Вечерта мина по портокол... Ресторант, задушевни приказки, спомени за махалата, показа ми на моя смарт дъщерята (готова за модел на" Виктория  сикрет"), която живеела някъде с някой... Изпратих я до входа, без каквито и да е отклонения... "Интелигентна работа", както се изразяваше при всеки удобен случай един дългуч, ром-комплексар от казармата на тема интелект....                                                                                                                                                               След някой друг ден, Илиана ми се обади. Парното протекло, дали съм можел..?!                                                                                                                                                              Имах си аз! Нахлузих нови слипове, метнах в колата клещи, конци и цъфнах пред блока, с твърдото убеждение, че парното е само повод!                                                                                                                                               Прави каквото можеш, но без излишни очаквания, защото не работи!                                                                                        Не можех да я убедя, че няма да се справи на упорството да и дам инструментите, като я инструктирам за целта... Тя категорично не искаше ме допусне в квартирата...!! Не било за пред хора..." Отиди, че разбери"...!? Е, както се и очакваше след половин часово седене на стълбите, все пак се наложи да се кача... Естествено! До таванското помещение се стигаше по тесен, спарен, неизмазан коридор. Стаичката бе три на четири метра, с опадала на големи петна от влагата мазилка, прихлупена от ската на покрива с капандура на тавана... Мебелировката се състоеше от тясно старо с олюпена боя легло, два шкафа под него и изтърбушен дюшек, върху който едно проскубано пуделче не преставаше да лае фалцето срещу ми!

На единствената възможна стена се опираше разкривена етажерка на големи квадрати, от която с тревога ме наблюдаваха няколко котки... а непосредствено под стрехата бе позициониран ръждив радиаотор, от чиито кран фъстеше пара и вода, следствие на което, грубият дъсчен под вече бая бе прогизнал.... Сексуалните ми амбиции в миг изхвърчаха през капандурата, като каучуково топче, ударено рязко в пода... едно такова имах в детеството, което беше  основна атракция на рожденните ми дни.                                                                                                                              С усилие си придадох вид на незаинтересован от интериора (не исках допълнително да притеснявам и без това смачканата ми от срам съученичка) и се концентрирах  в теча, който не се оказа от особена сложност!                                Минаха няколко дена,беше късно вечерта, тя пак ме потърси... Някакво кученце... Помоли ме да я закарам до ветринара.          Докато карах, от навитото на пъшкул яке в ръцете и палето си показа главичката... малка, кафеникава муцунка с изрисувани като на клоун кръгли вежди около тъжните очи на болно дете... Били три, две умрели от парловироза и сега тя бе решила да се бори за последото мъниче... Що за живот водеше това момиче...?! В мизерна дупка,без телевизор, компютър, двупотопен гсм, без абонамент... дори гладуваше... Нормално ли бе това?!! Сега разбрах, че даваше всичките си пари, които изкарваше като болногледачка, до шушка, за спасяването на четрикраки улични отрочета....! Това е тя! Но кой съм аз?!