С Е Н К И

Автор: А. Хаджипопгеоргиев

Чудно му стана, когато едни страшно популярни мустаци му казаха ”Здравей” и то на чист руски език. Мустаците на Хемингуей (да бе Ърнест), заедно със самия него си говорят на руски и то с един съвсем непознат псевдопоет. Това название си го измисли сам за себе си, макар да се считаше за обикновен графоман, но тази дума все пак звучеше някак просташки. Както примерно „клептоман” или онази другата, дето също си я измисли и често се шегуваше с нея -„нимфоман”... Друго си е псевдопоет. Така де. Наричали са го „поета едикойси”, без псевдо. Дори в един вестник си го титуловаха „поет” и той нито ги накара да пишат опровержение, нито ги даде под съд. В края на краищата имаше издадена книга. Вярно - самиздат и изцяло подарявана, но все пак книга, дявол да я вземе. Както се каза тогава: "Още един поет встъпи в редиците..." и т.н.

Мустаците и Ърнест, фамилиарно държейки под ръка нашия псевдопоет, го водеха умело между масите и столовете към една с по-особена форма.

- Сядай - заповедна форма!

- Ами... да седна - разтрепериха му се долните крайници.

Имаше защо – лулата на Есенин и самият той с руска рубашка, памучен панталон и ботуши от чьортова кожа. До него Франц Кафка, отпиващ от кристална чаша, със странна меланхолия в очите.

- Здрасти - понадигна се даже този до Кафка - може и да не ме знаете. Казвам се Робърт - американски псевдописател.

- Кой Робърт - с непривично заекване - да не е Пен Уорън?

- Нещо с гласа ли има? Да, да – същият.

- Г-н Уорън, та вашето „Кралско войнство” съм го чел тринадесет пъти. А стиховете Ви ме комплексираха за доста дълго време. Аз и така трудно пиша, пък като ги прочетох... Ама Вие нали не сте умрял още?!

- Че кой тук е умрял - сопна се американецът.

Псевдопоетът се отпусна на стола и съвсем непросташки се огледа, до където можеше да си обърне главата. На съседната маса пиеха брудершафт Камю и Сенкевич, а до тях тихо клюкарстваха Мери Шели и Жорж Санд. По-нататък Винсент Ван Гог (с две уши) драскаше върху салфетка и ожесточено спореше с Давид Сикейрос.

- Айде стига, бе - псевдопоетът се ощипа под масата за бедрото и не се учуди на болката.

      Много „изкрейзени" книги четеш, му бе казала Нежната Половинка и ще вземе да се окаже права.

      Трябва обаче да има някакво обяснение, по дяволите. Паралелен свят, а? Сенки, както пише Роджър Залазни? Кой да каже?

- Даа, всички тук са живи - като на себе си прошепна псевдопоетът и не се събуди.

                     Зад гърба му Влад Висоцкий сменяше скъсаната първа струна...