Уж лято....А вали ли вали,няма спиране...
Чудно е това време,в този период на годината.Хората искат да се попекат,да се насладят на топлите и меки лъчи на слънцето-а вместо това са принудени да си седят вкъщи по цял ден и да четат вестници.Странно.
В такива мисли изпадаше Лили,докато четеше една скучна статия във вестник Стандарт.Навън времето беше мрачно,небето се беше озъбило най-злобно и като чели чакаше някой да глътне.Лили се беше заключила в къщи,седеше и бездействаше сама.
Майка й и баща й бяха заминали за Англия по работа.Те имаха свой бизнес с мебели и по цял ден не се прибираха вкъщи.У дома си бяха само вечер и то когато трябваше да си лягат.Лили беше предимно отгледана от своята Бавачка-Тута,както я наричаше момичето.Тута беше мила и спокойна жена,живееща в мир и спокойствие с околните.Нейните потребности се свеждаха до това да има подслон под главата си,храна и да може всеки ден да ходи на църква.Беше изключително набожна.Чудно на всички жители на Мелник беше как тая бедна и скромна жена работеше при толкова заможни и известни хора.Повечето бабички злобно й завиждаха.
Е,стига толкова сме говорили за Тута.Нека се върнем на Лили.
Тя днес както вече казах беше сама в къщи.Тута беше излезла на погребение на някаква своя приятелка от детинство и момиченцето беше принудено да остане само в голямата триетажна къща.
Това далеч не я безпокоеше.Тя хвана дебелия,телефонен указател и с пръст се зарови из редовете.Изведнъж,след дълго търсене,лека усмивка се прокара по челото й.Беше намерила номера,който търсеше.
-Ало...-Лили набра телефона на най-добрата си приятелка
-Ало!Здравей Лили,ти ли си?
-Аз съм.Здрасти Мими.Как си?
-Еми добре съм,сега гледам сериал по телевизията.Включи на 5-ти канал.
Момичето трескаво затърси с поглед из стаята.Най-накрая се докопа до дистанционносто и с нетърпение натисна 5-тото копче.
-Какъв е този сериал?-Попита учудена Лили,като гледаше някакъв непознат смешен мъж с мустаци да пее под прозореца на 1 красива госпожица.
-Това е "Поривът на сърцето",Лили...Как може да не си го гледала?Толкова е хубав,че чак момчетата го следят.-Каза с порицание Мими,като малко преувеличи.
-Наистина ли?-Ококори очи Лили
-А ти как мислиш?Сега този с мустаците ще предложи брак на Асунсион.Леле...гледай как я гледа..Ех...
Лили се втренчи в телевизора.Мъжът с мустаците влюбено гледаше своята дама.
-Да...Чак са смешни...Мими,обадих ти се да те питам дали би искала да дойдеш у нас.Тута не е вкъщи и ми е много скучно.Както знаеш мама и тати са в Англия да уреждат някакви си техни неща около компанията...та ако искаш?
-Еми няма проблем,мила.Ще дойда,когато свърши този вълнуващ филм.Айде,чао,пристигам след малко.
-Чао,ще те чакам!
Лили хлопна телефона весела,че няма да прекара целия ден самичка.Загледа се в телевизора,където мустакатия герой плачеше за красивото момиче,след като тя го беше зарязала.
"Ах каква глупост!"продума Лили и загаси телевизора.
                                                            *                   *                    *
След половин час на звънеца се звънна.Мими пристигна.Лили енергично се спусна по дървения,лакиран парапет и отвори вратата.
-Мими!
-Лили!
Двете приятелки се прегърнаха сърдечно и нямаха търпение да се кажат всичко,което им се беше случило в последната седмица,когато не се бяха виждали.
Мими беше десет годишно момиче,с кестенява къдрава коса и кафяви очи.Беше леко бузеста и пълничка,но за Лили,в това беше най-голямия й чар.
Момичето влезе в къщата,а тракането на леките й токчета отекваше из цялата къща.Ехото беше невероятно.
-Ех,ако можех да живея в такава къща!-Замечта се Мими с поглед пълен с някакъв вид благородно завиждане.
Лили се усмихна,както винаги и не каза нищо.
-Е,какво става с теб,приятелко?-Попита къдрокоската с любопитство и в същото време скочи на един пухкав фотьоил.
-В последно време съм леко замислена за някои неща...
-Какво имаш впредвид?
-Ами,иска ми се да си имам сестра,или брат.Или дори домашен любимец.-Проговори Лили и сведе очи към Земята
-Защо?Какво по-добро от това да се разполагаш из този разкош и да знаеш,че той е само за теб?-попита Мими,като още веднъж обиколи с поглед величествената и луксозно обзаведена къща.
-Не е така,Мими.Аз си имам само Тута.Мама и тати са страшно заети и ми отделят много малко внимание.Тута е много добра с мен,но....но тя е голяма,скоро ще навърши 60 години.Мислиш ли,че мога да си говоря с такъв човек?
Мими изгледа приятелката си строго..
-Ами аз?Нали сме заедно почти всеки ден..?
-Ох,Мими.Не разбираш."Почти всеки ден" не ми е достатъчно.Ти си много за мен,но не си ми сестра.Аз искам сестра.
Мими се намръщи още повече и отпи една глътка от чашата портокалов сок,който стоеше на масата...
-Искаш да си имаш сестра,така ли?
-Да.Или брат.
-За брат забрави.Няма как да стана момче...И двете приятелки се изкикотиха.
Мисля си,дали няма някаква възможност да ти стана сестра аз.
Лили смуси вежди и изгледа Мими с недоверие.
-И как по-точно би могло да стане това...?
-И още питаш...-Ухили се доволно малката умница,така сякаш беше измислила нещо по-гениално и от някой велик Физически закон.-Братовчедка ми Нина ми каза,че ако две момичета са много добри приятелки,могат да станат кръвни сестри.
-Кръвни сестри ли?-Лили се дръпна назад с уплаха,толкова силно,че щеше да падне от табуретката,на която седеше.-И какво точно трябва да направим...?Усещам,че тук се намесва кръв?Ако искаш да ми пиеш кръвта няма да го бъде,вампир такъв...
-Ха ха...Кой ще ти пие кръвта,бе,сладурано!-Ухили си Мими.-Предлагам ти едно практично решение да станем сестри.Просто разчопли някоя раничка,или се боцни с една игла.Няма много да те боли.Все пак за сестринството са нужни саможертви.
-И после..?-попита уплашеното момиче,все още неочаровано от идеята на Мими
-После ще вземем една спринцивка и ще ти източим цялата кръв...ССССССС-облеши очи Мими и се назъби срещу настръхналата си приятелка.
-Не,кажи ми сериозно какво трябва да се направи!
-Добре,де..След като разчоплиш там раната,или каквото е,ще вземем малко кръв от теб,после ще вземем по същия начин от мен и ще си разменим кръвта...Не съм ли гениална???
Лили облещи големите си сини очи за сетен път и се вгледа в тези на Мими.
-Сигурна ли си,че работи този метод..?
-Абсолютно!
-И няма никакви странични ефекти?
-Грантирано!
-И нито Тута нито мама и тати ще разберат какви сме ги вършили?
-Освен ако не им кажем!
Настъпи миг мълчание.Лили мислеше за възможностите да си има сестра.Тя искаше човек,на който да може да се довери,който да е до нея постоянно.Не знаеше дали това е Мими,но все пак чувстваше,че прителката й е искренна.Поне като не можеше да има истинска сестра,какъв беше проблема да си има кръвна...?
-Е,какво реши,страхливке?-Усмихна се широко Мими и отново отпи голяма глътка от вкусния портокалов сок.
-Добре!-Рече решително Мими.
-Перфектно,мила!Трябва само да дадеш една игла,или нещо от сорта,с което да разбодем някоя рана...
-Хм..-Замисли се Лили.Иглите са на втория етаж,в стаята за гости.Ей сега се връщам.Момичето стана пъргаво от мекото канапе и се затича по стълбите.
След няма и 30 секунди Лили се върна при Мими,нарамила цяла кошница със различни по големина игли.
През това време Мими опорито търсеше рана,за която да се захване.
-Има проблем..-избъбра тя на Лили.Нямам раничка...Сега какво ще правим..?
-И аз май нямам...-Ококори се Лили...Май ще трябва да се дупчим..
-Да се дупчим ли?Не.Трябва да има оптимално добър вариант.
И двете потънаха в минутно мълчание,мислейки какво да правят.
-Сетих се!-Викна Мария и разпори тишината.Сетих се къде имаме и двете ранички.
-Къде?-Попита с изненада Лили,като едновременно с това се чувеше как това малко момиче,по-малко дори и от нея можеше да бъде толкова умно...
-Ами спомняш ли си когато бяхме в Велинград на Залено Училище?
Лили кимна.
-Там,когато Ана Банана ни гонеше и се спънахме в едно паднало дърво.
-ОООООО да!Мойта рана още си седи!-Въздъхна Лили и оголи едното си краче,където на коляното й лъсна огромна рана,вече почнала да се покрива с коричка.
Мими на същото място имаше същата.
-Ето тази рана сега ще разчоплим-каза решително пълничкото момиче и хвана една голяма игла от кошницата.-Готова ли си?
-Мда...-Каза с лек трептеж Лили,хванала една по-малка,но остра игла,насочена право към раната й.
-Ииииии СЕГА!
Когато Мими каза това "Сега"нямаше представа какво щяха да правят.Двете момичета до такава степен разчоплиха раните си,че кръвта нацапа и мебелите и покривката на масата.Сега несъмнено и Тута и всички други щяха да разберат.Но какво от това?Мими и Лили скоро щяха да станат кръвни сестри...И макар и не истински двете момичета вярваха в това,както вярваха и в Дядо Коледа.Защото когато надеждите на един човек за по-силни от самия него,той винаги успява.В това се крие пътя към щастието.И даже да ги боли,двете момичета това не ги интересува.Важното е желанието им...А то не липсва...
                                                *                         *                             *

След няколко часа Мими и Лили вече бяха сестри.Те усетиха някаква специална връзка помежду си.Може би си въобразяваха,но това ги радваше.
Двете седяха прегърнати на Земята,защото дивана беше(меко казано)изцапан...Бяха се прегърнали и си говореха.
"Колко малко е нужно,за да бъдат хората щастливи,стига да искат.Колко малко...",мислеше си в това време Лили.