На главната търговска улица, между два лъскави бутика, се гушеше малко магазинче. Често минувачите го подминаваха без дори да го забележат. Само на вратата се мъдреше един поизтрит надпис „ЦВЕТАРНИЦА“. Цветята не се виждаха през прашните прозорци, защото бяха натъпкани в дъното. Не бяха много, а и повечето имаха позастарял вид, като самата собственичка. Тя беше жена, клоняща към 50 години, ниска, закръглена, с уморено лице. Не се определяше като щастлива, но не казваше и че е нещастна. Така се стекоха обстоятелствата, че остана от рано вдовица и повече не повтори. От миналото остана само това магазинче, което я прехранваше през годините, но вече нямаше хъс за работа, та даже и за живот. Преди правеше букети и украси за сватби, за тържества, за влюбени. Сега единствените големи поръчки бяха за погребения. И тях нямаше желание да изпълнява. Може би отдавна щеше да е затворила, ако не бяха сестра ѝ и племенника, най-близките ѝ хора.
Сестра ѝ, Амелия, беше с няколко години по-млада и пълна ...