В кабинета на лекуващата ми лекарка съм
Пия ароматно,плътно кафе и замезвам с шоколад с лешници и стафиди, начупен елегантно на парченца.
Нощес се събудих от разтърсваща кихавица.Усетих,че и пулсът ми се ускорява. Започна да бие ритмично и натрапчиво по слепоочията ми като чукчетата на стар гаров часовник.Притесних се.Дали това не беше началото на вирусно заболяване, пристигнало неканено от Вселената?!
Сутринта се обадих в службата,че ще закъснея по здравословни причини. Тръгнах дълбоко угрижен към личната си лекарка.Оказа се,че доктор Гарипова имала рожден ден,затова щедро и великодушно тя ме черпише.Има си хас!Аз съм един от най-редовните й пациенти.През ден,през два съм в кабинета й. Та така.Седя си на кушетката,пийвам кафе,замезвам с шоколад и разказвам в детайли за здравните си притеснения.А лекарката ме слуша и от време на време ме поглежда широко усмихната.Преслушва ме със слушалките,почуква ме тук- там,опипва ме.После наднича във всички дупки на главата ми и дава направления за петима специалисти.Дори по нейно настояване и за психиатър.През цялото време аз не преставам да й излагам медицинските си съображения и прогнози,относно здравето си.След това тя ми предписва лекарства и ме запознава с най-новите открития и постижения в областта на медицината. Всичко това върши със заразяващо добро настроение.Чудя се как не й омръзна на тая жена да бъде любезна.Но аз отдавна съм й дал да разбере какви са изискванията ми към нея и упорито съм работил върху каляване на психиката й.Изпивам кафето,дояждам шоколада и тръгвам.Тоя мил Цербер на здравето ме изпраща отвън в коридора.Чак е просълзена,предполагам от раздялата ни.Но все пак вдига смело палеца си нагоре.
Поглеждам към часовника си и виждам,че е вече почти обяд.Закъснял съм за работа с половин работен ден.Колебая се.Имам два избора. Да отида или да не отида за другата половина от деня.Но аз съм препълнен с любопитство. Как ли са я карали без мене моите колеги? И дали съм пропуснал някоя новина? Решавам да отида все пак.
Още щом прекрачвам прага на вратата виждам целия отдел събран заедно.Всички са с островърхи шапчици на главите. Крещят с пълно гърло:”Изненада,изненада!”Някой ме замери с шепа конфети,докато други ме омотаваха с безкрайно дълги гирлянди.На фона на всеобщото веселие шефът излезе напред.Носеше върху застлана с каренце табла обемен бял плик.Той усложливо приклекна и опря таблата в гърдите ми.Докато другите започнаха да крещят:”Честито,честито!”,Шефът посочи с ръка плика и каза развълнувано:”Твой е!”В плика имаше тлъста сума в български левове.Даваха ми я, защото съм завършил проекта за автоматизация и модернизация на уреда за рязане на стар лук.Бях го започнал преди две години,но все не можех да го завърша.Когато най-после към мене се включиха шефът професор Петмезов и доцент Фасулски работата потръгна.И ето че преди две седмици предадох проекта си напълно завършен в експедицията.Докато прехвърлях сумата от плика в потфейла си, отново доприпка шефът.Той носеше върху табличката тоя път плик с новия проект,със срок за изпълнение-края на следващата година.Беше на тема:”Комбинирана система за домашен сладолед и крем-карамел.”Върху таблата имаше и топла пита, намазана с мед.Всички си отчупиха паренца от питата с благопожелания за успешна научна работа.Извиних се на колегите,че се чувствувам уморен и ще ги напусна.Секретарката на шефа асистент Кокаланова тържествено ми връчи заплатена от профкомитета карта за десетдневна семейна почивка в петзвезден хотел в Гърция.Шефът гръмна две бутилки с шампанско и всичи пихме до дъно за успехите в живота.
Влязох в колата и още преди да тръгна позвъних на Жанет.Нямаше и минута когато чух изпълненото й с нега гласче:-Тъкмо си мислех за тебе,Писанчо.Да знаеш само колко ми липсваш!-И ти на мене,мое сладко шушонче!-отговорих й с тембъра на разгонен муфлон.
Жанет е голямата ми любов през последната година.Тя е една преуспяла жена.Има зад гърба си собствен добре уреден „Дом на красотата”,два успешни развода и настоящ съпруг,работещ в Канада от три години.Прекрасна партия е даже за такъв придирчив мъж като мене.Тя е фина,изискана жена със зелени очи и съблазнителни форми.Лошото беше само това,че нейният канадец се прибра за един месец престой в България.Тук щял да прекара годишния си отпуск.С Жанет се срещаме почти винаги в моята вила.Тя е на 14 километра от града,но какво са тия километри за голямата ни любов.Нищо,просто едно нищо.След като си се нарадвахме и наситихме взаимно с моето сладко шушонче, аз преминах към деловата част.Разкрих й новината за десетдневната почивка в Гърция.Заклех се Жанет да бъде моята гръцка богиня, макар и само за десет дни.Като хора с богат опит и развихрено въображение започнахме да обмисляме ходовете на предстоящата ни авантюра.Аз бях лесен.Идеята ми беше да кажа на жена ми,че ме изпрашат в Германия да почерпя опит от институт подобен на моя, във връзка с новия възложен ми проект.А бе нещо като творческа командировка.Щях да се договоря с фрау Бетина от преводаческия отдел да ми напише и преведе ауф дойч служебна покана за посещение в Дойчланд.Един нечетлив подпис и размазан печат отдолу под писмото щяха да свършат добра работа пред жена ми.По- сложната част от прецизно изградената наша версия беше свързана с Жанет.Съставихме следния план.Тя щеше да бъде поканена да участвува в европейски симпозиум на водещи козметични фирми,който ще се проведе в Париж .Щеше и да е уредник на българския шанд за иновативна козметика. Реших да се обърна за съдействие към мой голям приятел от ергенските години.Той работеше в българско търговско представителство в Париж и беше много печен.Като му разкрия деликатността на операцията, щеше да ме разбере и да измайстори на френски език поканата към Жанет. После да я изпрати на посочения от мене адрес.Когато всички „документи” бъдат готови ,ще ни остане само да задействуваме метода на убеждението.Канадецът трябваше да прекрати отпуската си и да се върне в Канада.Жена ми пък съобщи,че ще връчи децата на майка си и с нейна приятелка ще тръгнат за Нареченски бани да лекуват нервите си.
Прибирам се няколко часа след края на работния ден.Уличното осветление вече е запалено.Фаровете на автомобилите светят.Аз също съм запалил фаровете на моя автомобил.Карам внимателно и се моля да не ме спрат служители на КАТ.Леко съм подпийнал.Ами нали трябваше с Жанет да полеем забранената любов,късмета и успеха ни...-Защо закъсня ,Слънце мое?-посрещна ме още от вратата с дежурем въпрос половинката ми, докато ми събуваше обувките и ми обуваше чехлите.Децата и те се втурнаха да ми събличат палтото. В моя дом аз наистина съм като слънце,на което лъчите му са твърде опасни.Домашните ми го знаят и затова са много внимателни към мене.Жена ми ме поглежда подозрително.Явно,че е подушила миризмата на алкохол,която излъчвам.Но въпреки това не посмя да ме разпитва повече.Не задава никакви въпроси,защото знае,че въпросите в тая къща задавам аз.Децата ми подават купените от тях нови вестници и аз лягам на дивана.Жена ми носи от кухнята домашната ми анасонлийка и шопска салата.Отпивам първа глътка с наслада,премрежвам очи и замезвам.И нали съм безупречен съпруг и баща,решавам да споделя радостта си със семейството.Обяснявам,че ми предстои десетдневна командировка в Германия.За плика с парите не споменавам.По голямата част от тях ще добавя към личната си банкова сметка.С по-малката ще купя подарък на Жанет,за да поддържам пламъка на любовта ни.
Настъпва оживление.Аз щедро обещавам да компенсирам дългото си отсъствие с подаръци.Заваляват поръчки,докато продължавам да отпивам от огнения си елексир и да хрупам салатка.Мисля си колко малко му трябва на човека щедро да дарува близките си с радост.Нали всички идваме тук на Земята,за да бъдем щастливи.А аз днес преизпълних плана и дадох толкова много щастие на колегите,на Жанет и на семейството си.Какво повече от това.
- Вътьо,ставай!Ставай,че закъсняваш за работа!.И тоя път ако те уволнят казвам ти ще се са-мо-у-би-я!Да знаеш ,че не издържам повече!
Истеричните крясъци са на жена ми.Отварям очи и мърморя разнежен:-Султанке,да знаеш само какви чудни сънища сънувах тая нощ.Бях невероятно щастлив и доволен от живота си.
Султана услужливо ми подава ризата и панталоните.Усмихва се насмешливо и казва:-Виж го ти ,фантазьорът!Гладна кокошка просо сънува.Не си ли чувал това?
Докато пътувам с колата към работата си мисля:”Какви невероятни шарени шекерчета за ума могат да бъдат сънищата на човека!Ще складирам тоя сън в паметта си,за да го вадя от там когато дните ми са студени и мрачни.Не случайно гладната кокошка сънува просо.Сигурно и тя така прави...”
© Диана Кънева Todos los derechos reservados