Шишаркова ракия
„Шишарковица”. Има ли го това чудо или не? Кой би бил толкова наивен, че да повярва в подобна нелепост? Докато я дегустирахме, обаче, бяхме толкова убедени в оригиналния й произход, че... Всъщност, ето как започна всичко.
...
Приятелят ми – Косьо - и аз пристигнахме в Триград на свечеряване и се настанихме в една от къщите-хотели там. Любезните ни домакини – Краси Мандраджията и съпругата му Латинка - ни посрещнаха, както се посрещат приятели, които се познават от години. След като онемях при вида на дървените легла, застлани с родопски одеяла, които за мен винаги са били един от символите на уюта, и се освежихме с топъл душ, излязохме на терасата. Не можех да откъсна поглед от небето, а то, сякаш разбрало смайването ми, ме удостои с величествена гледка. Луната се роди, разкъсвайки плацентата на облаците – голяма, оранжева, пленителна. Планината сякаш притихна в прегръдките й и запя - тихичко, много тихичко - своите песни. Знаете ли как се ожаднява от подобна гледка? Опитайте някой път!
Слязохме в механата, известна с камината си, която може да бъде подклаждана и от двете страни. Така, без значение къде точно ще седнете, ще можете да й се наслаждавате. Гледката на живия огън и големите маси, застлани с ръчно бродирани покривки, подсили жаждата ни и само един поглед беше достатъчен, домакинът да скочи и да налее по чаша ракия, с думите:
- Ще опитате моята шишарковица, нали?
- Как шишарковица, Краси? – попита Косьо.
- Мое производство, бе. Правя я от зелени шишарки. Ама как, не казвам – „Балканът пази своите тайни”. Мен от малък са ме учили как се вари ракия и експериментирам – засмя се той под големия си, родопски мустак.
- Ами, наздраве – да му се не види и еманципацията, ама не се стърпях да опитам това чудо, за което дори не бях чувала.
- А, добре сте ми дошли – каза Краси и пусна родопска гайда.
Как се разливаше от гърлото до всяка клетка на тялото тази шишарковица! Точно както звуците на гайдата дърпаха струни, които отдавна не бяха звучали в сърцето ми. „Ех, така се живее сто години!” – помислих си аз, като философствах на ум, за да не ставам досадна с бъртвежите си. Усмихвахме се един на друг и отпивахме по глътка шишаркова. Докато Краси отиде да провери дали съпругата му Латинка е готова със салатите, Косьо успя да ми прошепне: „Намирисва ми на грозде, ама...” Той е естет и фин познавач на качествените напитки, та трудно може да бъде подведен. Магията на Родопите, обаче, ни беше завладяла, и дори Краси да беше казал, че това, което слушаме е мечка, която е хванал, докато се е опитвала да му обере кошерите и я е научил да свири на гайда, сигурно щяхме да му повярваме. Самата шишарковица също си беше омайна. Толкова, че измислих нескопосаното извинение за нуждата ми да подишам чист въздух и излязох сама на двора. Ех, Родопите - прекрасна планина! Не е само красавица, но и лечителка. Леко замаяната ми глава се облекчи и разсъдъкът ми се върна. Е, не много, но да осъзная, че бих могла да изпия още една малка шишаркова ракия, без да му мисля как точно се приготвя. Толкова спирт съм погълнала в София, че този еликсир прочистваше и тялото, и душата ми. Когато седнах отново на масата, Краси разказваше за децата си. Той и Латинка имат един син, но когато племенниците им останали кръгли сираци, решили, че няма да ги оставят на улицата и не само изплатили ипотеката на къщата им, но и им дали любовта, без която човек не става личност. Човешки съдби, но и човешки сърца! Затоплени от шишарковицата, гозбата на Латинка и човещината на нашите домакини, ние полегнахме и тутакси се пренесохме в страната на Морфей.
За първи път от месеци, се събуждах наистина отпочинала. Не само, че не ме болеше глава – 150 милилитра за мен са краен предел, какво си мислите – но и бях заредена с толкова енергия, че нямах търпение да се запозная с колкото се може повече места в този приказен край. Емоциите, които преживяхме в последващите три дни, ни връхлитаха с такава сила, че за да се върнем към реалността, без да се загубим в творенията на планината, посрещахме нощите след чашка-две шишарковица.
...
Когато се завърнахме в София, приятел на Косьо го попитал: „И вие ли се вързахте на приказките за шишарковица? Цял Триград вече се смее на това как сте се хванали.” Обикновено, при такова прецакване, се чувствам като пълен глупак. Този път, обаче, само се посмях от сърце. Какво значение има от какво е направена ракията? Не е ли важно кой я е приготвил, как я е поднесъл и къде точно сте я изпили? Когато отидете в Триград, пийнете по една шишаркова, пък ще разберете за какво ви разказвам.
29.10.2009 г.
© Весислава Савова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Да ти е сладко, Вес! Аз мисля, че в Дяволското Гърло е малко опасно да се пийва, предвид очакваните ни стъпала за изкачване. Виж, мисълта за механата след това, може да даде сили за по-бързото им превземане. Багодаря ти, че се върна тук.
-
Как съм го пропуснала...
Така си го написала,че даже усетих вкуса й...
Много образно и мъдро!!!
А още по-добре ще е да я пийнете в пещерата.
Поздрави и до скоро... -
Милко, така е. И аз, оттогава стъпвам на пръсти, да не настъпя нещо, че знае ли човек, що за материал ще съсипе.
-
Аз,глупкът,да не знам досега, по колко много ракия съм стъпвал!
-
Ех, Светле, ако наистина съм ти толкова от помощ, ще измисля нещо за пролетното почистване. До тогава, ако салатката е готова, да отлея една бутилка "шишаркова" и да идвам.
Благодаря ти за отзива, защото много ценя мнението ти!
Инче, усмивка и коментар от теб правят деня ми още по-хубав.
Крис, умно момче си ти - хапваш мед, а не се наливаш с ракия.
Даниел Андреев, наздраве и благодаря, че прочете с толкова емоция. Само една малка поправка - името ми е ВеСислава. Няма проблем, но така се води.
Любо, няма как да не се съглася с теб - Триград е едно от най-хубавите места в България. Колкото до ракията ти - мисля, че не е лошо PR-ът ти да дегустира и ракията, наред с прекрасните ти разкази.
Благодаря ви още веднъж на всички! -
Аз съм правил ракия от черничеви плодове ( в моето село им викат барабонки ). И съм правил мед от борови клончета. В младите шишарки има смола, това ако е маята, може и да стане.
Какво значение, Триград е върха!
Поздрави ! -
Ех, магията на Родопите! Не шишарковицата - хората са най-голямото богатство на тая велика планина. Пожелавам на всекиго да отиде и да поскита из нея - на юг от Триград до село Кестен например. Там и водата омайва като таз ракийчица.
Браво, Велислава, върна ме там и веднага си налях от нашата - троянската "шишарковица". -
Усмихна ме. Наистина текстът носи успокоение и светлина. Поздрав!
-
"Знаете ли как се ожаднява от подобна гледка? Опитайте някой път!"
На мен толкова ми трябва и след малко ще накарам мама да направи руска салата и ще стане време за...Толкова си сладкодумна, че ще се пропия покрай разказите за природа, уют и камина. Недей да пишеш скоро за основно почистване на дома, идват празници, но напролет измисли нещо, та да зарадвам и домочадието. Весислава, опасна си, заразяваш!!! -
Миа, благодаря ти!
-
Наздраве, приятели! Не фамилиарнича - щом сте седнали на моята импровизирана трапеза и сте ми споделили мислите си, не мога да ви нарека по друг начин. Благодаря ви!
-
Всичко е някак по-различно на Родопите! Наздраве, Веси!
-
Мисля, че разбрах за каква шишарковица говориш. Дано повече хора й си наслаждават! Аз токущо вкусих от твоята. Чудеснаа е. Поздрави!
-
Признавам си Веси- завидях ти (благородно разбира се...)
Поздрав! -
Наздраве, Веси!
С или без шишарковица - нека да е сладко и уютно на душата!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
