rarebird
213 el resultado
с благодарност към В.Х. за идеята
Мария трепереше. Вече цял час ходеше по улиците, а бебето в количката започна да проплаква все по-често. Даваше му водичка и се усмихваше едва забележимо на чаровното личице. Знаеше, че скоро ще трябва да смени памперсите и да нахрани детенцето си. Може би в някоя т ...
  1268  16 
Светът ми се беше събрал в малка орехова черупка. Без ядка. Куха, но не изгнила. Някои я наричат „щит”. Други – „черупка” (каквато си е). Трети – „съдба”. За мен беше моят дом. Малък. Крехък. Свит. Но – пълен.
Веднъж черупката падна във водата. Вода. Течение. Живот. Нищо, че по-късно се оказа разтоп ...
  1548  16 
*
Нощ. Сънят не идва. Моите очи не са му по мярка. А Пясъчният човек дебне. И онези човки. От Луната. Гладните. Гладът не познава милосърдието. То е за ситите. Сетивата им скърцат. Смазват ги. С пиене. Ситите забравят, че Милосърдието смущаваше храносмилането им. Сънят ме мрази. Стомахът ми скърца. ...
  1261  16 
- Георги, всички хора, които обичаха Ана, си отидоха. Първо учителката ù по френски, от чийто злополучен балкон падна Ана. После – съпругът ми. След това, онзи инцидент с нейните съученици – рейсът, който катастрофира. Останах само аз. Дали ако не си отида, тя няма да се събуди?
- Стига, стига! Умор ...
  901 
Ана избърса сълзите си. Пред нея се изправяше неизвестно откъде появил се замък. Кулата му беше паднала и той изглеждаше обрулен, самотен, рушащ се. Искаше ù се да го прегърне. Да го утеши. Влезе в него, защото вратата зееше широко отворена, но сякаш присъствието ù по никакъв начин не беше усетено о ...
  793 
- Докторе, докторе! Тя плаче...
Млада жена със стройна фигура, дълга до кръста къдрава, но вече леко прошарена коса и огромни очи, пълни със странна смес от тъга и надежда, нахлу в кабинета на дежурния лекар – доктор Хаджипетров.
- Успокойте се. Нормално е да плаче. Тя е жива. Само не е в съзнание.
...
  730 
Едно – седнал зад едно бюро;
Две – Рено пише и чете;
Три – Рено пък се умори;
Четири – „Рено, ти прочете ли
Пет – онзи стар сонет?” ...
  1076  11 
Беше изминал месец от убийството в заведение „Сид”. Четирите приятелки все така водеха децата си там, но много рядко споменаваха случая на убийство. Той беше променил живота им. Самите те, до скоро, деца, израснаха много. Все по-рядко обсъждаха някого и все по-често размишляваха над това колко пъстъ ...
  915 
На вратата се позвъни. Сърцето на Лили заби учестено и червенина покри лицето й. Адриана я прегърна през раменете и й се усмихна майчински, за кураж.
Следовател Караиванов се опита да се усмихне, но очите му бяха без блясък и с големи кръгове. Когато сложи ръце на масата, където го покани Лили, те е ...
  644 
***
Страхил отключи апартамента си. В коридора и в хола беше тъмно. Предпочете да се събуе на тъмно, за да не буди Антоанета. Тъкмо оставяше служебното си куфарче на портмантото, когато светлина го накара да затвори очи.
- Прибра се все пак, а?
- Антоанета, какво ти става? Просто си върша работата. ...
  914 
Дог виеше протяжно. Лили се усети, че залисана в подредбата на стаята на Сияна и подготовката на децата за сън, беше забравила да го нахрани. Взе консерва от хладилника и излезе при него. Погали го и му изсипа храната в паничката. Той махаше доволно с опашка, докато се хранеше. „Дог, Дог, за всички ...
  633 
Следовател Страшимир Караиванов седеше на дивана в кабинета си и четеше нещо от монитора на лаптопа си. Правилните черти на лицето му, доближаващи се до абсолютната симетрия, не издаваха с нищо какво четеше. Само лекото потрепване на раменете показваше някаква съпричастност към това, което беше на е ...
  710 
- Момче, момче, обърни се – сестрата – около четиридесетгодишна, поддържана жена - хвана Евгени за рамото.
- Къде съм? – погледна я той недоумяващо, след като се обърна бавно по посока на гласа.
- В болница. Припаднал си в управлението.
- Аз съм изрод.
- Не си. Просто си болен. ...
  663  10 
Глъч от детски плач, женски викове и лай на кучето Дог – мъжкар от породата Лайка - огласяше дома на Лили до към 17 часа. Съседи, подтиквани от любопитство, влизаха и излизаха, предлагайки помощта си. Накрая, тя, Антонио и Сияна останаха сами. Децата спяха. Тя взе бърз душ на отворена врата и се вър ...
  669 
В полицейското управление вече разпитваха арестувания официален съпруг на убитата - Антоанета Алексеева Друмева. Името му беше Евгени Димитров Друмев. И двамата бяха родени на 16-и април 1986 година. Всъщност, и имената, и датите на раждане им бяха дадени около шест месеца след раждането им. Израсна ...
  942 
- Петре, ела тук веднага! Кого да гледам по-напред – теб или сестра ти?
- Ели, размърдай се малко. Нали все се оплакваш, че си качила доста килограми след раждането.
- Мари, и аз така разсъждавах след първото раждане. Ето – има достатъчно катерушки. Много ли искам? Само да го виждам – Ели изсипа дум ...
  931 
1861 година. България продължава да стене, смазана от почти петвековното робство. Губи земите си. Губи децата си. Но българският език продължава да живее. Поредното доказателство за това е: „Бѫлгарски народни пѣсни. Собрани отъ братья Миладиновци, Димитрıя и Константина и издадени отъ Константина. В ...
  4254  14 
(импресии)
Полетът на фантазията
Слънчеви зайчета
се гонят по поляните.
Защо не ги виждаш? ...
  1041  16 
мъгла се стеле
покрива планината
слънцето ще я рани
...
було мъгливо ...
  747  14 
Пребродих хиляди пътища,
богатствата си разпилях.
Сънувах хиляди сънища
и все по-разсипна аз бях.
Раздавах радост, надежда ...
  1661  25 
Приказка за неродената мома
Никой не знаел къде бил изчезнал художникът и той, както и неговото творчество, били забравени. Дори онези, които вече имали портрети, нарисувани от него, ги скрили в мазетата и на таваните си да събират прах с надеждата, че безкомпромисното време ще остави своя отпечатък ...
  679 
измамно слънце
остарели украси
година нова
...
кал киша и прах ...
  1272  25 
Приказка за художника, чиято картина оживяла
Живял някога в едно малко градче по поречието на река Дунав беден художник. Той често рисувал света, но никой не можел да разпознае изобразените върху платната места. Докато предлагал картините си в градската градина, той виждал в очите на хората безразли ...
  621 
(приказки за (не)пораснали)
Животът се влачи по корем и нищо чудно, че Смъртта често стъпва на врата му. Тя не е впечатлена от жалкото му съществувание и прекъсва житейската нишка, само защото не го е забелязала. Животът, обаче, има неповторимата способност да се саморегенерира и продължава напред. ...
  933  11 
(нава)
Нани-на, нани-на,
песен приспивна запявам.
Студено е.
... ...
  1119  10 
Звън камбанен. Свещи. Чаши,
пълни с вино тежко, отлежало.
Радват се сърцата наши –
нова година, ново начало.
Здраве, любов и човечност ...
  1140  13 
- Самотно ми е, бате. Затова пия. За да изгоня самотата. Майка ми викаше да спра, че това пиене щяло да ме убие. Ама аз ù отговарях, че си нямам булка, а на нея все ù пречех, като говоря. Нали е майка, та взела присърце думите ми и ми намери булка. Капка. Сълзица. От мъж недокосвана, грях не познала ...
  767 
Момичето бе стиснало цветя,
но те живяха толкоз малко.
Тя хвърли ги и смачка със крака,
проплаквайки: „Ах, колко жалко!”
Така момичето и не разбра ...
  621  12 
Когато Коледата наближава –
това май знае се от всеки –
три духа, един след друг се явяват
да изправят криви пътеки.
Старец сърдит, зловещ и навъсен ...
  728 
Изящните пръсти на зимата предяха нежни дантели, с които украсяваха прозорците на осветената къща. В огнището гореше Бъдник – пън, приличащ на голям фойерверк, който пръскаше искри около себе си. Над него висеше гърненце, където бобът къкреше напевно. Затворената врата на старата фурна, разположена ...
  2163  10 
Зората обагри малкия град в пурпурни отблясъци. Бледо-розовото се насити почти до червено и един съвсем нов ден пое на път с надеждата, че ще има такива, за които ще се окаже съдбовен. Градът постепенно се изпълни с живот и всички бързаха толкова, че не забелязаха кога денят беше преполовил пътя си, ...
  725  13 
Мотрисата на метрото ускоряваше ход. За по-смелите мечтатели – направо летеше. Време беше хората да се приберат в домовете си и да сменят ритъма, за да се отърсят от тревогите, разперили ненаситните си пипала. Лицата около мен бяха различни като възраст, цвят и излъчване, но сянката на обща загрижен ...
  795 
Наоколо се виждат само руини,
а някога издигал се е чуден замък.
Спри! Сякаш чувам песен стара да звучи
от останалия като спомен камък.
Тук, където само твари адски пълзят, ...
  584  18 
(монолог на Ева)
Реброто ти липсва, така ли, Адаме?
Е, ето ме, тук съм. Вземи ме!
Стискай силно, не бой се, ще мине,
дори белег от теб да остане. ...
  498  11 
Ледени пръсти
стискат храста, побелял
от болка и страх.
...
Живият огън ...
  647  12 
Уличният стълб:
Аз съм уличният стълб. Тук съм от години, за да давам светлина през нощта. Глупавата Луна, с цялата ù свита от звезди, прилича на красавицата, която беше тук преди малко – блясък, без съдържание. Какво за красавицата ли? Тя използва осветената от мен част на тротоара, за да зашлеви ш ...
  773  14 
Луната - в дим,
а ледени висулки
весело пеят.
...
Жътва настана. ...
  530 
Няма никакъв Дядо Коледа
Духът на Коледа опитваше да влезе през витрините на магазините, но колкото и да се стараеше да се настани там, единственото, което успяваше да постигне, бяха нелепите украси, които по-скоро плашеха, отколкото привличаха децата. Изплашени бяха и родителите – цените не бяха до ...
  1014  21 
Прозорците се взираха във мрака
под пламъка на свещите, догарящи.
Едно дете стоеше там да чака
от старец някакъв мечтаните подаръци.
Какво, че вътре бе студено, тъмно? ...
  565  12 
(по Б. Виан)
Медиите се погрижиха новината да стигне до всяко място на земята, а добрите стари клюкарки им помагаха с усърдието на нов член на благотворителна организация. Колкото по-напред отиваше новината, толкова по-обемиста ставаше тя, докато накрая от „Озоновият слой изтънява и излагането на сл ...
  835 
Propuestas
: ??:??