Попитаха ме кого бих желала да бъда: огън, земя, вятър или вода.
Но аз искам всичко.
Искам да бъда огън. Да създавам пожари в хората, да ги изпепелявам и от тях да остава тънък, почти невиждащ се прашец. Да изгарям сърцата им, да топля ръцете им, да създавам усмивки покрай лагерните огньове. Да съсипвам животи при запалените сгради. И да бъда безмилостна, да правя каквото реша. Както прави огънят.
Искам да бъда земя. Да карам хората да стъпват здраво, да ги карам и да летят... да размествам плочите си и да ги карам да падат. И да бъда грапава, за да се спъват, когато вървят по мен. От мен да порастват пролетните цвета, а кафявите есенни листа бавно и полека да изгниват. Снегът да ме прави студена и непроницаема, а слънцето да ме прави гореща и да паря по краката на хората.
Искам да бъда вятър. Да отнасям изпепелените души. Да разпръсквам Никога Неизпратените писма. Ничиите писма да бъдат мои. Да разрошвам коси и да отвявам сълзи. А как искам да чупя клони, така като хората чупят сърцето ми. Ще изпращам чужди шапки надалеч, за да има повече любов и повече приятелства.
И искам да бъда вода. Защото тя е всичко. Хората ще се давят в чувствата си към мен. Ще плуват в ширините на моят малък, но гениален ум. Ще ме искат, ще искат да пият от мен, но няма да могат. Защото някои ще обливат телата си с мен, а други ще се молят за глътка. Колкото да преживеят нощта. И така никой няма да ме има. Има огън, има земя и вятър навсякъде, но водата ще бъде онази част от мен, която ще разрушава всичко в другите. Никой няма да ме има.
Ще бъда всичко. Ще съм една малка вселена, всеки ще иска нещо от мен. А аз тук-там ще се раздавам. От останалото ще остава просто прах, просто останки.