Това не е подвеждащ въпрос с повишена трудност; нито е гатанка, чийто отговор търсим.

Разбито сърце е, когато скочиш на булеварда, за да спасиш ударено от кола коте и въпреки това то издъхне в ръцете ти. Очите му се кристализират и после стават празни.
Разбито сърце е, когато споделиш 10 години от живота си с куче, което се е наложило да евтанизират. Дало ти е цялата любов на света. Прегръщаш сака и плачеш, докато го носиш към мястото, на което ще го погребеш.
Разбито сърце е, когато родител умре. Искаш да вдигнеш телефона и да позвъниш, но знаеш, че никой няма да ти вдигне. Тогава разбираш, че няма нищо вечно.
Разбито сърце е, когато държиш детето си в ръцете си, а смъртта се е надвесила над главата му и ти няма какво да направиш по въпроса. Тогава осъзнаваш, че си загубил своето безсмъртие.
Разбито сърце е, когато си работил 40 години като гробар и най - тежкият ковчег, който си носил е детският.

Ако си мислиш, че влизайки в нечий живот; обръщайки го с главата надолу и излизайки с гръм, и трясък от него си разбил сърцето, което са поставили в ръцете ти.. Прочети отново горните редове. Не се беше замислил, нали, ти, който ме четеш, за смелостта, с която ти го дадоха?! ...
Истината е, че нещо вече е разбило това сърце, така че, ако имаш намерението да влезеш само, за да разхвърляш, след което да си отидеш, въобразявайки си, че си направил някаква кардинална промяна в живота на човека срещу теб... Помисли пак.
Изисква се голяма сила, за да се залепи едно истински разбито сърце; голямо доверие, за да го поставиш доброволно в нечии ръце и голяма смелост, за да го държиш, обичаш, уважаваш, и пазиш.
Така че... Ако ще влизаш го направи само, ако си готов да скочиш право в окото на бурята. Ако те е страх да се намокриш, обаче, иди там, където е 40 градуса на слънце и 37 на сянка.