13 oct 2015, 21:31

Синьо и сиво

  Prosa » Otros
742 0 0

Лутам се, студено е, сивата есен дойде. Оглеждам себе си в локвите дъжд, преляли в дълбоките дупки, така като моите чувства преляха от синьо в сиво. Виждам се, мечтая, над главата ми все още го има този лъч слънце и само аз си го виждам. Премина през мен като студен вятър, остави мечти и чувства далеч. Оглеждам се в жълтите листа, изпопадали, и се взирам в себе си. Усещам ги, увяхват, но усещам и целта им. Знаят, че след тях ще дойдат другите, зелените, които чакат този лъч слънце над главата ти да ги озари отново.. Ще дойде скоро, и мечти и чувства ще усещат топлината отново..!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Марков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...