9 feb 2007, 16:30

След 1 година заедно

  Prosa
3.3K 0 0
Гледам телефона, а той пак болезнено мълчи. Потъвам в мъчителни спомени за далечни
времена, през които аз и ти си говорехме по цели нощи колко се обичаме и колко
много си липсваме един на друг. Мисля си как някога знаех всеки ден как си и
какво правиш. Аз бях част от твоя живот и ти от моя. Днес, година по-късно, не
знам дали все още означавам много за теб, както в началото, не знам дали ме
обичаш, не знам как си със дни, понякога дори и седмици. Това ме убива малко по
малко с всеки изминал ден. Прощавам ти, че не се виждаме и чуваме, правя се, че
ти вярвам, когато ме лъжеш... а не знам дали си струва вече да измъчвам себе си,
за да си щастлив ти и да си мислиш, че всичко е наред. Когато не е... ... Не
искам много от теб и ти го знаеш, но дори и толкова малко не можеш да ми дадеш, а
аз душата си давам да те имам пак така...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...