След ноктюрно

Влюбените хора усещат неща, които другите пропускат. Само този, който обича, може да долови нежните акорди, изсвирени от самотен пианист в късната вечер. Сънува, мечтае и обича. И когато се събуди, музиката се извисява и достига до изгрева. И там тъжните акорди се спират, за да срещнат рефрена на онова ято, което пее за топлината и за любовта. Тъгата е преодолима. Достатъчно е да имаш силата да полетиш. И не е нужно да е много високо. А там, откъдето да виждаш, че всъщност животът е най-хубавото нещо, което може да имаш.

Звездно ноктюрно с акорд отзвучава.
Ефирен поклон сред слънчев полутон.
Юлско утро блаженно се протяга,
сияе с музика и с рими в унисон.

А отнейде сънен денят притичва,
непохватно нарежда думи и шеги.
И орисва в пиесата лятна, лирична
всеки с главна роля да блести.

И какво по-хубаво от това, да е лято. Да има слънце. И полутонът от вечерта да се слее с жизнерадостните лъчи на слънчевата обич!

22.07.2020 г.
Автори:
Миглена Хаджипенчева©
Явор Перфанов©