СОФИЙСКИ РОМАН
Глава трета
Цяла седмица, Еди ходеше като болен. В къщи мълчеше, скиташе самотен по улиците, не търсеше приятелите си за игри. От онзи фатален ден, не беше стъпвал даже на тенис кортовете. Не можеше да разбере истинската причина за този емоционален шок. Нищо лошо не беше направил, нищо лошо не беше казал, никого не беше обидил и въпреки това го беше срам пред самия себе си. Защо? От какво имаше да се срамува? И това не можеше да си обясни, а камо ли на някой друг. Майка му и сестрите му само се споглеждаха мълчаливо, без да кажат дума, без да задават въпроси. Чакаха! Знаеха, че Еди сам ще проговори, че не бива да го закачат. Явно беше нещо изключително, необикновено! Но какво? Се питаха мълчаливо и трите.
Бай Първан беше изпратил един от “подавачите”, които живееше в махалата да го извика. Еди каза, че е болен и затвори вратата. Не му се говореше. Даже не смееше на улицата да излезе, страх го беше да срещне стария художник, беше го срам за постъпката си. Дядо Владо, или ...