- Влез, Соня! Ела да те запозная с годеника ми! - и Лили хвана приятелката си за ръка и я поведе към хола.

- Емил,това е Соня! Соня, запознай се с Емил.

Младият мъж скочи от дивана, усмихна се и протегна ръка. Соня направи една крачка и усети как Емил я опипва с поглед отгоре до долу и обратно. Само за миг очите му се спряха на нейните и в тях се изписа задоволство. Ток премина през цялото ѝ тяло. Не можеше да помръдне.

- Познавате ли се? - Лили гледаше в недоумение.

- Не – Соня чу гласа си някак много отдалече. Протегна ръка – Приятно ми е, Соня.

- Какво ще кажеш за моя Емил? Нали е страхотен?!

Соня се усмихна и кимна в знак на съгласие.

- А ти какво искаше да ти каже пред мен? Изчакай, нека ме опознае и после ще има да ме клюкарите, зад гърба ми, разбира се.

- Ще пиеш ли кафе с нас? - попита Лили.

- Имаш ли чай?

- О, за тебе ще намеря – Лили стана и отиде в кухнята и оттам се провикна: - Цейлонски, липов или шипка?

- Шипка.

- Желаете ли цигара? - Емил отвори една кутия и я постави на масата пред Соня.

- Не, благодаря. Отказвам ги. Пуша само с кафето сутрин. Затова предпочитам след обед чай. Заради навика кафе-цигара. Иска ми се да ги намаля до минимум. Или, както казва мъжът ми, да заприличам на жена.

- Според мен, Вие сте стопроцентова жена с цигара или без.

- Благодаря за комплимента!

- Това не е...

-Чаят пристига. За какво си говорихте?

- Твоята приятелка отказва цигарите.

Соня винаги ми е казвала, че в това отношение иска да прилича на мен. Аз си купувам една кутия луксозни дамски цигари и я нося, е не с години, ама там някъде. Пуша една цигара на Нова година, една на рождения си ден и още една с нея за компания. Другите ги изпушват колежките ми. Иначе има опасност да се развалят. Шегувам се.

- Наистина, Лили, хубаво правиш. А аз пушех като комин. Сега се опитвам да приличам на теб.

Докато си приказваха, Соня усети, че Емил удобно настанил се на дивана я изучаваше с поглед. Лили беше щастлива. Разказваше за плановете им за сватбата. Обясняваше, ръкомахаше. Соня седеше притеснено на фотьойла и единственото ѝ желание беше по-скоро да се махне от това място.

Изпратиха я до спирката на рейса и ѝ помахаха, прегърнати, когато той потегли. Щастлива двойка, поне така изглеждаха отстрани. - помисли си Соня. Но какво ми стана като го видях?! Никога преди не ми се е случвало. Той впи големите си пъстри очи в моите и точно тогава ме разтърси отвътре. Така сякаш бях ударена от ток. Пъстри очи? Защо ги запомних от първия път? Аз никога не помня цвета на очите, дори на тези, с които работя по цял ден? Дори на някои им изглеждах странна като заничам в очите им. После свикнаха е все казваха: „Иска да запомни цвета на очите ти, не е опасна.“ Емил! Той задържа ръката ми по-дълго отколкото трябваше. И сякаш ме притегляше към себе си. Не се лъжа. И това никак не ми хареса.

Още на другия ден Лили звънна на Соня, за да я пита харесва ли ѝ годеникът ѝ.

- Нали е сладък?

- Да, наистина е хубав. Много се радвам за вас, Време ти беше. Аз от четири години се пържа на този огън, наречен Ад, искам да кажа семеен живот. Изоставаше, но сега ще наваксаш. Ако знаеш какво те чака.

- Не ми говори точно ти така. Вие с Владо сте направо идеалната двойка. Светата троица станахте след като роди Виктория. Вие сте виновници толкова бързо да склоня да се омъжа. Пожелай ми да сме щастливи поне, колкото вас.

- Ще ти се. Пожелавам ти да сте много по, скъпа! Цветя и рози без бодли. Защо толкова бързате, да не си бременна?

- Да, иначе нямаше така лесно да се навия. Нали ме знаеш какъв съм инат.

- Защо не ми каза, глупачка такава? С това трябваше да започнеш.

- Защото съм в самото начало и да не се развали магията, чумо такава, разбра ли?

- Айде, че имам много работа да върша. Обади ми се към седем у нас. Целувам те, чао Лили.

Тези няколко дни двете обикаляха магазините, пиеха кафета. Когато не бяха заедно почти не изпускаха телефоните. Соня беше погълната от предсватбената треска на Лили.

- Пак закъсня!

- Караш ли ми се? Нали знаеш, че съм с Лили.

Знам, но ми омръзна сам да си готвя, сервирам и отсервирам. Съдовете оставих на теб.

- Ах ти, мързел такъв! - Соня хвана мъжа си за ушите, седна в него и започна да го целува. - Сега да разкопчаем горното копче на ризата, после долното...

- А сега да те гушнем и да те отнесем в леглото! - Владо се изправи, изхлузи ризата през главата си, свали блузата на Соня, вдигна я на ръце и я понесе към спалнята.

- Да го направим в банята – Соня прошепна в ухото му.

- Добре, сменяме посоката. Сега ще те изкъпя хубавичко. Ще се освежиш след дългото ходене по магазините.

- Как добре ще ми дойде един душ с теб.

Лежаха един до друг отпуснати.

- Всеки път е по-хубаво и по-хубаво, нали скъпи?

- Обичам да го казваш! Когато мълчиш, значи нещо не е било наред. А напоследък...Искаш ли пак?

- Ти полудя ли? Ненаситник такъв.

- Ах, кой ми го казва.

- Хайде да заспиваме. Сложи си поне боксерки, не спи гол. А, да не забравя, утре да се прибереш навреме от работа. Ще идват Лили и Емил на гости.

Вечерта мина чудесно. Седяха до късно и успяха с Лили да се наприказват. Добре, че и мъжете си намериха обща тема на разговор. Когато си легна, Соня си даде сметка, че този ток може да идва от Емил, но и от нея. Усети го още щом отвори вратата и го видя. Овладя се бързо и реши да го наблюдава тайничко, за да си изясни откъде идва този удар, от него или от нея самата. Но щом го погледнеше дори само с крайчеца на окото, той вече се беше вторачил в нея. Въпреки че през цялото време изглеждаше, че обръща внимание на всички, сякаш по равно. Отказа се да го наблюдава, защото не можеше да издържа на погледа му.

Сватбата вече беше минала. Лили наистина се постара да бъде най-хубавата булка на света. Всичко беше изпипано до съвършенство – бялата дълга рокля, обувките, ръкавиците, букетът – нейната слабост розови рози, аранжирани с гипсофила, самата нежност. Подбрани гости, музика за всеки вкус, питиетата, менюто, нищо не беше пропуснала, за да бъде празникът истински запомнящ се. Сега обаче Лили бе обхваната от нова еуфория – предстоящото раждане. Бременността вече й личеше. Пак двете със Соня буквално тичаха от магазин в магазин. И разбира се излизаха почти от всеки с пакет.

- Нищо не трябва да му липсва на бебето. Емил няма да се оправи без мен.

- Не бързай, има време.

- Искам всичко да си подготвя предварително и по мой вкус. Ще ми помогнеш ли да занесем пакетите у нас?

- Иска ли питане? Жена в такова положение не трябва да се товари като магаре, въпреки че сега приличаш на мечок.

- А ти като беше бременна приличаше на крава.

- Да, ама сега не съм.

- Стига си ме ядосвала. В такова положение жената трябва да се пази.

- Добре бе, жената, по-бързо отключвай, че ми отмаляха ръцете.

- Ето, успях да отключа. Хайде влизай и занасяй пликовете в хола. Ще ми се пак да разгледаме покупките. Нали са много сладки бебешките дрешки? А, Емил си е бил тука. Взимай пакетите и здравей.

- Здравейте и заповядайте. Да не сте ограбили някой магазин?

- Еми, направи чай за мен и за Соня, аз само да се измия и преоблека и идвам.

Щом се хлопна вратата на банята и започна да шуми водата от душа, Емил хвана през кръста Соня и се наведе да я целуне. Тя отметна рязко главата си назад.

- Недей!

- Искам!

Докосна с устните си нейните. Тя въздъхна и го бутна. Той хвана двете ѝ ръце в едната, опря я на вратата и я загледа. Соня го гледаше и не помръдваше. Емил бавно се наведе и я целуна. Тя отвърна на целувката му, която продължи цяла вечност. Чуха Лили да си пее нещо в банята. После се хлопна вратата. Отделиха се бавно с нежелание един от друг. Соня хвана с треперещи пръсти първият ѝ попаднал плик и го изсипа на дивана.

Следва продължение