- А утре - тъкмо казваше Шира. - Ще ви заведа на едно специално място...
... Цялата компания беше на гости на големия котарак от шестия пръстен и в момента пиеха специален билков чай в гостната на разказвача на приказки...
- ... Това място - продължаваше с обясненията си Шира. - Се слави с това, че мнозина са получили прозрения там...
... Въпреки че не беше особено късно вечерта, на всички им се затваряха очите и се прозяваха кой повече, кой по-малко широко...
- ... И понеже трябва да сме там около изгрев слънце, е добре да си легнете навреме, защото тръгваме призори - завърши с обясненията котаракът. - Въпроси?
- Да - вдигна лапа Ко Та Рак. - Призори не е ли малко рано?
...
Всичко спаха много добре и когато Шира ги събуди, се чувстваха учудващо бодри за това време на денонощието, а понеже въпросното място се оказа едва ли не в задния двор на разказвача, малко след ставането си вече се бяха настанили удобно в свежата трева и всеки медитираше в търсене на прозрение...
...
- "Аз съм гений" - усмихна се наум Ко Та Рак. - "Знам всичко за нищо, а понякога дори и нищо за всичко."
...
- "Нито една цивилизация" - мислеше в същото време Но Щен Вълк. - "Не е успяла да мине напълно без алкохол."
...
- "Никога не се предавай!" - това бе Черната Пантера Ра. - "Но винаги можеш да отстъпиш."
...
- "Всичко е условно" - мислеше Гар Ван. - "Но не винаги можем да предвидим условията."
...
- "Отдавна е известно" - мислено сви рамене Сянка. - "Че когато осъждаме остро чуждите недостатъци, ние самите ставаме склонни към тях, докато наивното удивление помага да стоим далеч от порока."
...
Когато Шира ги събуди в ранния предобед, всички се зяпнаха особено удивени, докато с по едно ухо слушаха оправданията на домакина си:
- Много се извинявам, но не спах добре през нощта и не съм си чул будилника...

 

Мъглата бе гъста, толкова гъста, че с нож да я режеш...
"Абе, всъщност кой ги измисля тези лафове?!" - чудеше се Но Щен Вълк и крачка по крачка, лапа пред лапа, абсолютно безшумно и много внимателно напредваше по добре отъпканата пътека, а мъглата наистина бе сериозна, защото вълкът едва виждаше носа си и ходеше по усет и спомени. Той и друг път беше минавал оттук и знаеше, че пътят е прав като стрела...
"С други думи като дървена пръчка дълга около метър, с остро отпред и пера отзад" - ухили се Но Щен Вълк и продължи с безшумното си напредване.
По някое време, както си вървеше, нещо рязко го удари по носа.
- Ох! - изохка Вълк и се хвана за муцуната, а от очите му потекоха сълзи.
- Ох! - чу се точно пред него подобно изохкване, а когато от очите му престанаха да се леят вади, успя да види пред себе си Вълк в Сянка, който също се държеше за носа и лееше сълзи...
- Май не е хубаво да вървя чак толкова тихо - измърмори под болящия го нос Но Щен Вълк.

 

Троп... троп... троп... Потропаха на входната врата, а Черната Пантера Ра добави:
- Хей!
- Да? - Гар Ван отвори портата си и ги изгледа скептично: - Но нали трябваше да сте маскирани?! - въздъхна тя.
- Аз съм се маскирал! - заяви Ко Та Рак и се изпъчи: - Маскирал съм се като котарак.
- И аз съм се маскирала - добави Ра. - Като черна пантера.
- Нека да позная - обърна се към Но Щен Вълк сенчестата. - Ти си вълк, маскиран като вълк.
- Аз съм северен елен - обидено измърмори Вълк. - Не си ли личи?!
И наистина, при по-внимателен оглед Гар Ван забеляза две клончета, някак си закрепени зад ушите на вълка, а след като вече знаеше какво да търси, видя подобни клонки на главата и на последния от новодошлите:
- А теб даже да не те питам...?
- Аз съм южен елен - гордо се изпъчи Вълк в Сянка.

 

- Хъм - изсумтя Вълк в Сянка и преценяващо се загледа в красиво опакования пакет. - Хъм - както и да го преценяваше, кутията бе прекалено далеч от брега, за да успее да я извади, без да се намокри. - Хъм - отново изсумтя вълкът и провери температурата на водата в НайГолемияВир с върха на лапата си, а след това си действие с много чувство каза: - Бъррр! - въпреки че времето бе учудващо топло за сезона, все пак водата си беше бая студеничка. Обаче го мъчеше любопитството му - какво ли имаше в този толкова красиво подаръчно опакован пакет, затова тъкмо реши да се прежали да влезе в близък контакт със студената вода, когато се появи алтернатива:
- Здрасти, Сянка - поздрави го алтернативата. - Какво си правиш?
- Здрасти, Но - отвърна на поздрава той. - Чудя се какво ли има в този пакет.
- Хъм - на свой ред се загледа преценяващо в кутията Но Щен Вълк. - Май без мокрене няма да стане! - заключи той и също пробва водата с лапа: - Бъррр!
- Ще те черпя един топъл шоколад, ако извадиш пакета - подкупващо се усмихна Вълк в Сянка.
- Аз ще те черпя топъл шоколад, ако ти го извадиш - върна му усмивката Вълк.
В крайна сметка, както изтъкна малко по-рано Но Щен Вълк, не мина без мокрене, а щом се изтръскаха хубаво (само за протокола да кажа, че и двата вълка успяха да се намокрят) се заеха с находката си - развързаха панделката, развиха хартията и нетърпеливо отвориха кутията... в която нямаше нищо.
- Хъм - разочаровано изсумтя Но Щен Вълк. - Толкова труд за нищо!
- Ъхъ - съгласи се с него Сянка не по-малко разочаровано. - Да вървим да пием топъл шоколад.
...
Малко по-късно, не много далеч от вира ги срещна тя и ги попита:
- Здравейте, вълчовци! Търся една хубава кутия. Да сте я виждали? Трябваше да ми я доставят тук някъде.
- Хъм - гузно се спогледаха вълците, а Но Щен Вълк попита: - А ти коя си?
- Пан До Ра - представи се непознатата.
Двамата се спогледаха за момент, а после в един глас писнаха и хукнаха из гората.
- Хъм - изхъмка учудено Пан До Ра. - Какво ли им стана на вълчовците?!