Спомен

Ало..

Гласът в слушалката отекна...

Сърцето ми за миг омекна.

После се втвърди.

Умът напомни ми за твоите игри.

Пълните кутии със тайни...

и разиграванията безкрайни!

Сама ме остави ти казах.

Този път за изненада.

Вслуша се в мен.

Послуша и си тръгна.

Нито за миг не се повърна.

Да ми кажеш "ще стоя"

Замина и така.

Остави ме завинаги сама.

Когато казах "трябваш ми... ела"

Тогава ти не се обърна.

На мига си тръгна.

След време...

Ти се появи.

Реши, че ме обичаш.

И заяви: Любима моя, остани.

Тогава аз питах "Кой беше ти"?

Рушителят на моите мечти?

Запази красиви думи и дела.

Ти отдавна си загубена игра.