19 abr 2020, 13:56

Спомен

953 0 0

СПОМЕН


Поредната нощ и отново непознат мъж с различна история. Петък е, около полунощ. Ето го, единственият който не говореше.
Всички го мислеха за странен, защото се взираше с часове в розите и дори им се усмихваше.
Когато се отразяваха в тъжните му очи, сякаш оживяваха. Той долавяше аромата на стари вестници. Напомняха му за нея. Беше ги направила преди година в петък... около полунощ... Повече не я видя...

 

19 Април 2020г.

©Екатерина Глухова 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Глухова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...