19 abr 2020, 13:56

Спомен

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

954 0 0

СПОМЕН

Поредната нощ и отново непознат мъж с различна история. Петък е, около полунощ. Ето го, единственият който не говореше.
Всички го мислеха за странен, защото се взираше с часове в розите и дори им се усмихваше.
Когато се отразяваха в тъжните му очи, сякаш оживяваха. Той долавяше аромата на стари вестници. Напомняха му за нея. Беше ги направила преди година в петък... около полунощ... Повече не я видя...

19 Април 2020г.

©Екатерина Глухова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Prosa 3.9K 5.0

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Prosa 2.6K 5.0

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Prosa 3.7K 5.0

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Prosa 2.2K 5.0

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Prosa 3.9K 5.0

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Prosa 3.7K 5.0