СПОМЕН

Поредната нощ и отново непознат мъж с различна история. Петък е, около полунощ. Ето го, единственият който не говореше.
Всички го мислеха за странен, защото се взираше с часове в розите и дори им се усмихваше.
Когато се отразяваха в тъжните му очи, сякаш оживяваха. Той долавяше аромата на стари вестници. Напомняха му за нея. Беше ги направила преди година в петък... около полунощ... Повече не я видя...

19 Април 2020г.

©Екатерина Глухова