12 may 2012, 20:45

Спомен за усмивка

  Prosa » Relatos
1.1K 0 1
1 мин за четене

     - Хей! - опитвам се пак да достигна до теб. Поглеждаш ме за миг. Болка. Толкова е болезнено, всеки път, но аз продължавам. Мисля си, че не мога без да те видя дори за миг. Отново боли.

     - Хей! - за секунда и тишината пак изпълва мястото между нас.

Поглеждам към небето,  сиво и мрачно, носещо невидима тежест. Усмихвам се за това, че пак постъпвам по същия начин. Може би не забелязваш притеснението ми, може би дори не ме чуваш, може да искаш да се махна. Ала съм зависима от присъствието ти. Дори и да ме мразиш.

   - Виж – посочвам небето. - Там е различно. Синьо е.

   - А, да. - колко незаинтересуван си.

 Боли. Не мога да направя нищо. Защо изобщо го правя, след като се страхувам, че това е просто мания. Боли. Какво да направя?

    - Знаеш ли… - започвам с нова глупост. Не знам какво говоря, но го изричам. Отговаряш, не мога да чуя. В главата ми се носи някаква мелодия. Далечна. Навява болка. Отново. Боли. Винаги достигам до болката, но не я разбирам. И теб не мога да разбера. Желание. Цел. Страдание. Видение. Болка. И започвам от начало, но следващия път ще избягвам болката.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кори Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...