Стоя тук и си мисля за теб… Да, точно така, за теб си мисля… и знаеш ли какво, осъзнах, че съм забравил да ти кажа „благодаря”. Да ти благодаря за това, че ми позволи да стана за малко част от живота ти, че ми позволи да милвам всеки ден косите ти. Позволи ми да прекарам утрото и вечерите си с теб самата. За това, че всяка сутрин се събуждах с мисълта за теб и виждах спокойното ти лице, да спи кротко до мен. Искаше ми се това да е сън, от които аз никога няма да се събудя. Сън, в които ти си винаги до мен и никога няма да си отидеш.
   Аз исках ти да бъдеш моята тиха лудост и същото така да бъдеш моята явна страст, която никога не би помислила да си отиде. Ти за мен беше пъстроцветната дъга в живота ми, която върна всички цветове в моя така сив и така лишен от цветове свят. Като светлина проникна в мен и с тази светлина в душата ми навлезнаха жълтото, червено, оранжево, виолетово… беше за мен като една дъга, която е толкова красива и далечна, че човек дори да се опитва да я стигне, не може. Ти беше слънчевата светлина огряваща сълзите ми, ти си моята дъга. Не знам как те обикнах, липсваше ми, исках да съм до теб, само до теб. Влюбих се и се почувствах много добре, ти ме излекува от всички болки, нанесени ми от живота, показа ми нов свят, ти промени живота ми. 
   Ти си моя пожълтял стар сценарии, моята пойна и омайна птичка, най-прекрасния ми сън. С теб дори болката ми е поносима. Въпреки всичко аз ти благодаря, че те имаше в живота ми, че сподели с мен така прекрасни мигове, че прекара с мен една малка част от живота си и знаеш ли, стоя тук и си мисля за теб… да, точно така, за теб… и осъзнавам, че не съм ти казал никога: „Благодаря!”