Странични дефекти
Тя обичаше да сяда в този ресторант, защото почти винаги беше празен, а в градината брезите хвърляха сянка по масите и ѝ създаваха усещане за гора. На тревата до нея Август и Септември играеха на карти, а от отворената врата на игралната зала наблизо, лъхаше на отлежал ром. Топлият вятър я близна по челото и разпиля няколко къдрици. Освен две чаши с портокалов сок, поръча и кафе. Вдигна очи, когато покрай масата ѝ мина мъж. Не беше мъжът, когото очакваше. Предположи, че той малко ще закъснее, както правеше всеки път, затова разбърка кафето му и премести чашата леко встрани.
След малко сервитьорката – младо момиче, сплетено на две плитки, с рокля на магнолии я погледна с насмешка, чувайки я да разговаря сама.
- Мислех, че няма да дойдеш. – говореше през една маса жената с бяла рокля и сякаш докосваше някой по рамото. – Харесват ли ти къдричките ми? – навиваше един масур на пръста си и се усмихваше на Невидимия до нея. –После се протегна, взимайки навитото листче от порцелановата чинийка, разгъна го и прочете написаното.
- Видя ли? Не се прави на разсеян. – сбръчи вежди - Миналият път ме излъга, че си ме чакал в друг ресторант със същото име. Ако пак ми направиш този номер, ще остарея и ще стана зла, за да мога като дойдеш да те накарам да ме презираш. Повече от сега, да, много повече и тогава никой никого няма да чака. Съгласен ли си? Да, и няма да се нараним. Точно така. Защото... – тя се задъха и за момент спря. Погледна някъде през рамото си, а очите ѝ засияха – Гладен ли си?
Сервитьорката се разсмя зад нея от бара. Барманът беше на същите години колкото момичето и, за да се хареса на магнолията, а и защото му беше скучно обсъждаха клиентката. След малко те я видяха да се обръща и да вдига ръка. Момичето с магнолиите повлече краката, направи няколко крачки и спря пред масата.
- Една студена бира за господина. – поръча жената с бяла рокля.
Девойката погледна празното място на сепарето до жената, после стрелна очи към стъклената масата, където стояха кафето и фреша, за да се убеди отново, че не си въобразява липсата на господин там.
- Каква бира ще желае господина? – вторачи се в спокойните очи на клиентката и едва не прихна да се смее, но запази самообладание
- Във висока халба, ако може. – отвърна жената.
Дори не я изчака да довърши изречението,–момичето сложи ръка на устните си и тръгна бързо към бара.
- Видя ли, казах ти, че е болна. Сега си поръча бира във висока халба и продължава да смята, че до нея седи някой си господин.
Барманът погледна към голите рамене на жената. Изглеждаше облечена като вчера, със същата бяла рокля и пак си говореше сама. Не беше нещо ново за него, но понеже колежката му беше хубава, а и от скоро работеше с него, той искрено се забавляваше на нейната реакцията, докато в същото време търсеше начин да се сближи с нея.
- Кажи ѝ, че заведението черпи. – тупна чашата на бара младежа и я изгледа предизвикателно. Сервитьорката стрелна момчето, с едва набола брада, после загледа миловидното си лице, отразяващо се в квадратчетата на халбата и по гланцовата й усмивка заиграха точици брокат.
Когато се приближи, чу жената да говори.
- Липсваше ми. Не знам колко. По-добре не ме разпитвай нищо повече. Ако ти кажа, ще поискаш никога да не беше идвал.
- Заповядайте. – остави бирата и се усмихна. – Заведението черпи.
- Благодаря. – отвърна жената, а бузите ѝ бяха пламнали от вълнение.
Горещината се разливаше по въздуха. Сервитьорката и бармана жужаха и спореха. Момичето мина зад бара, танцувайки някакъв дивашки танц, подсещайки момчето как да откъсне магнолиите от роклята ѝ. В същото време бармана нервно разбъркваше със сламка чаша с фрапе, като че имаше намерение да предизвика лятна буря.
- Казвам само, че не бих искала да стана като нея. – изплака магнолията.
- Добре – съгласи се момчето на име Страшимир, най-вече защото нямаше желание да спори повече. А и той едва скриваше, в сините си обримчени с гъсти мигли очи, отраженията на съблазънта срещу него и повече му се искаше да тупне с крака, както правят зайците по животинския канал, преди чифтосването, да заметне роклята на главата на момичето и да я заведе в заешката си бърлога зад бара, отколкото да я убеждава в неща, в които не бива да вярва никой.
След половин час жената поръча още една бира, а после плати и си тръгна.
Сервитьорката изпъна роклята си, изпълзя из зад бара и отиде да вдигне чашите, от които не беше пил никой. Тогава през замъглените си зеници забеляза, че на едната халба по запотеното стъкло се разтичаха написани букви в квадратчетата. Разгледа ги отново, една по една но не успя да ги прочете.
© Силвия Илиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодарности от сърце, Гавраил!
-
Докосна ме с нереалния свят на твоята героиня.Едно очакване което се губи в безкрайността.Чакам продължение.
Поздравление! -
Благодаря Ви, Доче, Сър Димитри и Марко!
Радвам се на присъствието Ви. -
Много добре !
С удоволствие прочетох.
Мистично,
неочаквано,
нестандартно.
Много харесах !
Поздрави , Силвия !
-
-
Винаги си изненадваща, Силвия, този път с дъх на "магнолии" и мистика.
-
Блу, Смути, Коце, Марианче, Руми, Светулче, благодаря на всеки поотделно, за отделеното време и отзивите. Поздрави и хубава вечер на всички!
-
Всеки според обема, който е видим лично за него. Отдавна хората сме в различни реалности.Поздрав!
-
Чудесен разказ, Силве! Поздравления!
-
Ако дават заплата за обедна почивка,ще давам. що не?
-
И аз уж така, ама после се замислих за нещо по-мистично, че тези дни съм на такава вълна... и накрая си питах, срам не срам Днес явно съм албански реотан или призмата на пречупване не ми е сработила Та пак се извинявам! А Силве ти си една прекрасна мила и зареждаща душа! Благодаря за думите ти!
-
"Всеки си има някого, когото няма" това е идеята според мен, Смути. Ама при героинята "имането" и "нямането" така са се оплели, че не се знае кое е по-реално.
-
Благодаря за любими.
Иржи, ще се поболеем от тоя срам. Прати го при някой друг да бачка. Благодаря ти много за милите думи.
Смути, идеята кой както я разбере и защо да е тъпо, ти си искрена и ме зарадва. Благодаря ти от сърце.
Наде, почитания за прекрасната поезия, благодаря за отделеното време.
Люси, липсват ми твоите екзотични приключения, надявам се скоро да ни зарадваш. Благодаря ти много.
Да взема, обаче ще трябва ти да ми даваш заплата. Усмивка и сърдечни поздрави! Благодарности, Костадин. -
Да вземеш по-често да излизаш в обедна почивка ли?Поздрав Силвия.
-
Хареса ми, Силве!!🌺🌷💐
-
Познавам го този господин, Силвенце. Майка му е имала странно чувство за хумор и го е кръстила Самота. Мил и галантен е с дамите...Докато остареят и станат зли и тогава показва истинското си лице...
-
Хареса ми усещането и мизансцена, но не съм сигурна, че разбрах идеята... Сори за тъпото включване!
-
Сама за една обедна почивка и то на телефон?!И никак не е "отлежало"?Срам ме хвана,Силве,като знам моите как киснат докато излязат за пред хора и пак не са на твоето сладкодумно ниво....Възхищение за"Добро утро"!!Само че,защо ми се искаше да има още?!
-
Благодаря Ви момичета, Пепи, Ади, Краси! Благодаря за любими. Написах го в обедната почивка вчера на телефона и вечерта го редактирах. Краси, съгласна съм. Сърдечни поздрави на всички и хубав четвъртък!
-
"... загледа миловидното си лице, отразяващо се в квадратчетата на халбата и по гланцовата й усмивка заиграха точици брокат. "- Дефектът, който открих е, че тъкмо с удоволствие се зачетох и разказът свърши... Рокля на магнолии - с нея трябва да се леува тази "болест".
-
Благодаря...
-
Животът е в усещанията ни, не в действията, Чудесен разказ!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
