Странични дефекти

Тя обичаше да сяда в този ресторант, защото почти винаги беше празен, а в градината брезите хвърляха сянка по масите и ѝ създаваха усещане за гора. На тревата до нея Август и Септември играеха на карти, а от отворената врата на игралната зала наблизо, лъхаше на отлежал ром. Топлият вятър я близна по челото и разпиля няколко къдрици. Освен две чаши с портокалов сок, поръча и кафе. Вдигна очи, когато покрай масата ѝ мина мъж. Не беше мъжът, когото очакваше. Предположи, че той малко ще закъснее, както правеше всеки път, затова разбърка кафето му и премести чашата леко встрани.
След малко сервитьорката – младо момиче, сплетено на две плитки, с рокля на магнолии я погледна с насмешка, чувайки я да разговаря сама.
- Мислех, че няма да дойдеш. – говореше през една маса жената с бяла рокля и сякаш докосваше някой по рамото. – Харесват ли ти къдричките ми? – навиваше един масур на пръста си и се усмихваше на Невидимия до нея. –После се протегна, взимайки навитото листче от порцелановата чинийка, разгъна го и прочете написаното. 
- Видя ли? Не се прави на разсеян. – сбръчи вежди - Миналият път ме излъга, че си ме чакал в друг ресторант със същото име. Ако пак ми направиш този номер, ще остарея и ще стана зла, за да мога като дойдеш да те накарам да ме презираш. Повече от сега, да, много повече и тогава никой никого няма да чака. Съгласен ли си? Да, и няма да се нараним. Точно така. Защото... – тя се задъха и за момент спря. Погледна някъде през рамото си, а очите ѝ засияха – Гладен ли си?
Сервитьорката се разсмя зад нея от бара. Барманът беше на същите години колкото момичето и, за да се хареса на магнолията, а и защото му беше скучно обсъждаха клиентката. След малко те я видяха да се обръща и да вдига ръка. Момичето с магнолиите повлече краката, направи няколко крачки и спря пред масата. 
- Една студена бира за господина. – поръча жената с бяла рокля.
Девойката погледна празното място на сепарето до жената, после стрелна очи към стъклената масата,  където стояха кафето и фреша, за да се убеди отново, че не си въобразява липсата на господин там.
- Каква бира ще желае господина? –  вторачи се в спокойните очи на клиентката и едва не прихна да се смее, но запази самообладание
- Във висока халба, ако може. – отвърна жената.
Дори не я изчака да довърши изречението,–момичето сложи ръка на устните си и тръгна бързо към бара. 
- Видя ли, казах ти, че е болна. Сега си поръча бира във висока халба и продължава да смята, че до нея седи някой си господин.  
Барманът погледна към голите рамене на жената. Изглеждаше облечена като вчера, със същата  бяла рокля и пак си говореше сама. Не беше нещо ново за него, но понеже колежката му беше хубава, а и от скоро работеше с него, той искрено се забавляваше на нейната реакцията, докато в същото време търсеше начин да се сближи с нея. 
- Кажи ѝ, че заведението черпи. – тупна чашата на бара младежа и я изгледа предизвикателно. Сервитьорката стрелна  момчето, с едва набола брада, после загледа миловидното си лице, отразяващо  се в квадратчетата на халбата и по гланцовата й усмивка заиграха точици брокат. 
Когато се приближи, чу жената да говори.
- Липсваше ми. Не знам колко. По-добре не ме разпитвай нищо повече. Ако ти кажа, ще поискаш никога да не беше идвал.
- Заповядайте. – остави бирата и се усмихна. – Заведението черпи. 
- Благодаря. – отвърна жената, а бузите ѝ бяха пламнали от вълнение.

Горещината се разливаше по въздуха. Сервитьорката и бармана жужаха и спореха. Момичето мина зад бара, танцувайки някакъв дивашки танц, подсещайки момчето как да откъсне магнолиите от роклята ѝ. В същото време бармана нервно разбъркваше със сламка чаша с фрапе, като че имаше намерение да предизвика лятна буря. 
- Казвам само, че не бих искала да стана като нея. – изплака магнолията.
- Добре – съгласи се момчето на име Страшимир, най-вече защото нямаше желание да спори повече. А и той едва скриваше, в сините си обримчени с гъсти мигли очи, отраженията на съблазънта срещу него и повече му се искаше да тупне с крака, както правят зайците по животинския канал, преди чифтосването, да заметне роклята на главата на момичето и да я заведе в заешката си бърлога зад бара, отколкото да я убеждава в неща, в които не бива да вярва никой. 
След половин час жената поръча още една бира, а после плати и си тръгна. 
Сервитьорката  изпъна роклята си, изпълзя из зад бара и отиде да вдигне чашите, от които не беше пил никой. Тогава през замъглените си зеници забеляза, че на едната халба по запотеното стъкло се разтичаха написани букви в квадратчетата. Разгледа ги отново, една по една но не успя да ги прочете.