Тя обичаше да сяда в този ресторант, защото почти винаги беше празен, а в градината брезите хвърляха сянка по масите и ѝ създаваха усещане за гора. На тревата до нея Август и Септември играеха на карти, а от отворената врата на игралната зала наблизо, лъхаше на отлежал ром. Топлият вятър я близна по челото и разпиля няколко къдрици. Освен две чаши с портокалов сок, поръча и кафе. Вдигна очи, когато покрай масата ѝ мина мъж. Не беше мъжът, когото очакваше. Предположи, че той малко ще закъснее, както правеше всеки път, затова разбърка кафето му и премести чашата леко встрани.
След малко сервитьорката – младо момиче, сплетено на две плитки, с рокля на магнолии я погледна с насмешка, чувайки я да разговаря сама.
- Мислех, че няма да дойдеш. – говореше през една маса жената с бяла рокля и сякаш докосваше някой по рамото. – Харесват ли ти къдричките ми? – навиваше един масур на пръста си и се усмихваше на Невидимия до нея. –После се протегна, взимайки навитото листче от порцелановата чинийка ...