Сръбският килим
или историята за червените обувки
- Стига си пушил, Мартине!
От пронизващия неприятен глас в главата ми изникна представата за черна дъска със стържещ по нея тебешир.
- Не аз имам увредени дробове - изшепнах на себе си.
- Стига си мънкал, Мартине!
„Сега ме чу, нали! Глуха била."
- Да, майко!
Пуснах цигарата и я смачках с обувката си на тротоара. Погледнах скъпия си часовник и видях, че закъснява с десет минути. Учудих се. По принцип обичаше да закъснява с около петнайсет минути, докато най-накрая реши да ме удостои с присъствието си. Облегнах се на вратата на колата и зачаках, както винаги.
- Ще олющиш колата като си се облегнал така.
По стълбите пред мен слизаше жена с високи токове, синият цвят на обувките й грееше с една необикновена яркост под жежкото слънце. Познавах това блещукане. Обувките искряха с него целия ден след изваждането им от новата кутия със залепен етикет 170$. За жена на нейните години, вече навършила шейсет, вървеше доста добре с тях, даже с онова ...