За миг отварям стария албум
и нежен спомен просълзи ме.
Да видя аз лицето ти отново,
и очите-сини отворени широко.
Спомена за теб да върна,
спомена, аз пак да те прегърна.
На снимката падна ми сълза.
След нея потекоха, като река.
Болка прониза ме в гърдите!
Но след това бързо си отиде!
С любов напълни моето сърце.
И мигом минутите превърнаха се във векове!