1.

Инспектор Дамян Френцов шофираше и се наслаждаваше на живописната гледка край пътя.

Спомените от детството му неизменно бяха свързани с летните ваканции при баба му и дядо му в Лилково. Завинаги в съзнанието му бяха слънчевите, безгрижни дни, игрите до късно вечерта, ароматът на бабините гозби.

Помнеше как с приятелите му влизаха в чужди дворове да берат череши или праскови и после бягаха и се смееха. А в двора на църквата „Света Петка“ растяха най-вкусните сливи. Старият клисар Христо, който тогава не беше толкова стар, ги виждаше, когато се опитваха да си напълнят джобовете. Но вместо да им се скара, винаги им разказваше по някоя поучителна история, библейска или измислена от него. После им даваше плодове на корем.

Инспекторът пазеше топли спомени от добрия човек и винаги, когато имаше възможност да е в Лилково, се отбиваше да го види. Старецът сега беше над осемдесетгодишен, но имаше бодър дух и трезва мисъл.

Френцов приближаваше селото и вече се виждаха силуетите на спретнатите къщички, подредените дворове и калдъръмени улички. Забеляза и камбанарията на църквата и реши да мине първо от там.

Спря пред църквата и с ужас забеляза на вратата един залепен лист със снимка на клисаря. В миг изтръпна! Приближи и установи, че не беше некролог, а обява за изчезнал човек. Погледна датата – вчера. Все още имаше надежда!

Следва продължение...