В един петъчен следобед отличничката на  професионална гимназия "Уилсън" - Стефани - реши, че е време да направи планове за идващата лятна ваканция и да измисли идеалното място за почивка.

След толкова усилено учене през годината, беше време за дългоочакваната ваканция. Море, купони, плажове – това бяха една малка част от нещата, които предстояха да се случат на шестнадесетгодишната тинейджърка.

Две седмици по-късно:

Беше 30 юни, понеделник. Денят на завършването на учебната година.

Всички гимназисти очакваха с нетърпение този ден, защото знаеха, че това лято няма да бъде като другите. Този уикенд щяха да идват музикалната група "Звездни таланти". Всички бяха нетърпеливи и искаха дългоочакваният ден да дойде колкото се може по-бързо.

Само Стефани като че не беше кой знае колко развълнувана.

Последният звънец за тази учебна година иззвъня. Всички отидоха да си вземат бележниците. Като си взе "довиждане" със своите съученици и с класната, Стефани взе чантата и бележника и тръгна към дома си. Само че по коридора на гимназията видя Андрей.

Той тъкмо се приготвяше да отиде на тенис, когато тинейджърката го помоли да й отдели минутка.

-Здравей, Андрей! Как си? - попита Стефани.

-Здрасти, Стефи! Добре съм, ти как си?

-Добре, благодаря. – отвърна Стефани.

-Поиска да ти отделя минутка. Кажи, за какво ти трябвам. Списъка с книгите за лятото ли искаш? – попита Андрей, тъй като със Стефани си говориха само, когато ставаше въпрос за училище.

Тя съвсем не искаше да го пита за книгите или за нещо свързано с училище. Стефани беше решила да му признае, че го обича повече от две години, но, като че след думите на Андрей, нещо я спря да му каже.

-Да... за списъка с книги исках да те попитам. – каза Стефани и сведе глава надолу.

-Аха, ясно. Сега бързам за тренировката. После ще ти се обадя по телефона и ще ти го издиктувам. – отвърна Андрей и забърза крачка.

Няколко часа по-късно:

Стефани лежеше на леглото в стаята си и се чудеше как да каже на Андрей, че го обича, след като той си говори с нея само на теми, свързани с училищните проекти. "За него съм само приятелка и нищо повече." помисли си Стефи и реши, че е по-добре да остави нещата такива, каквито са.

Тъкмо се беше замислила за нещо и изведнъж телефонът иззвъня.

-Алo? Кой се обажда? – учудено попита Стефани.

-Андрей е. Върнах се от тренировка и се сетих, че трябва да ти издиктувам списъка с книгите за лятото.

-Няма нужда. Аз го намерих. – отвърна Стефи.

-Добре, хайде тогава, чао. – отговори Андрей.

-Чао, Андрей! – каза Стефи и затвори телефона.

Пет дена по-късно, на турнира по тенис:

Въпреки, че не се осмели да му каже какво чувства, Стефани се интересуваше за всичко, случващо се около Андрей. Оттук-оттам беше разбрала, че точно днес е турнирът по тенис и Андрей ще е един от състезателите. Състезанието продължи около 3 часа и половина.

Стефани стискаше палци и се надяваше Андрей да спечели.

Така и стана. Андрей взе първото място.

Тъкмо, когато се канеше да отиде при него и да му честити победата, Стефи видя Симона - момичето, което доста отдавна беше "хвърлило око" на шампиона. Изведнъж Симона изтича и се хвърли на Андрей, като започна да го целува. Стефани беше като попарена. Не посмя да отиде при новия шампион в турнира по тенис.

Няколко часа по-късно:

Стефани още беше в шок след видяното. По всичко личеше, че Андрей и Симона са гаджета. Тогава шестнадесетгодишната тинейджърка промълви през сълзи:

-Може би е по-добре, че не му признах чувствата си. Той ме приема само като негова приятелка и нищо повече. Той обича Симона...

На другия ден Стефани отиде до Андрей и му честити първото място.

Говориха дълго какво се е случило по време и след турнира, Андрей й сподели за новата си приятелка, Симона, а Стефани само слушаше.