Страсти и разум - Секс в козметичния салон

Преди две седмици Ива завърши професионални курсове за козметик. Когато мъжът ù отиваше на път, нямаше го с месеци и тя, за да запълни времето си, записваше различни курсове. Толкова документи беше изкарала, а не работеше, защото съпругът ù не разрешаваше. Печелеше достатъчно, за да може тя да си стои вкъщи и да се забавлява, но... в рамките на разумното, т.е. да му бъде вярна. От 9 години бяха заедно и той все беше на път. А Ив беше неговата Пенелопа...

Но това беше нейният живот и той беше реален, а не нечия „Одисея”. Липсваше ù мъжът ù, прегръдките, целувките, сексът... Доста от мъжете, с които общуваше, а те знаеха ситуацията, искаха да я вкарат в леглото. Но тя не искаше и да чуе. Обичаше нейния моряк. Често се заиграваха с Филип; понякога и с Поля. Но само закачки. Не си позволяваше повече. И така ù беше забавно. Но с времето все по-често оставаха двамата. Говореха си за всичко. Държаха си ръцете. Той вече влизаше под кожата ù. Тя знаеше, че не го обича, но някакво особено чувство я обземаше – привличане, желание, страст... А той дори не беше неин тип; не и визуално: слаб, по-скоро кльощав, леко мургав, с много къса коса; беше малко детски – да; и това – беше по-малък от нея. Е, не много, но все пак... Това хем я караше да се чувства добре, че е свалила малко гадже, хем – не много комфортно, защото беше „по-старата” от тях двамата.

За да избяга от него, да има по-малко време за всичко това, което можеше да я накара да направи нещо, за което после ще съжалява, тя реши да започне работа. Въпреки желанието на мъжа ù. Попадна на една обява, която ù се стори подходяща - за козметик. В салон, който не беше много близо до дома ù. Идеално – ще работи и няма да го мисли. Когато той поиска да се видят, тя спокойно може да каже, че има работа... Беше предвидила всичко. Почти. Само едно нещо и убягна от мислите – той беше влюбен. Безнадеждно, безперспективно, безумно!

Разредиха срещите и Филип се чувстваше зле. Тя му липсваше. Той реши, че трябва да предприеме нещо. Отиваше с колата пред салона и я чакаше след работа. Понякога пиеха кафе. Но повечето случаи Ив намираше начин да се измъкне. А как не искаше! Около два месеца те се дебнеха така и страдаха. Тогава той реши да си запише час за... кола маска – цели крака. При Ив. Последния час за деня беше негов. Тя очакваше клиента си, но не предполагаше кой е. Момичето, което записва часовете, каза само, че е мъж и е нов клиент. Не ù направи впечатление, защото доста мъже ползваха услугите на козметик. Но Фил не беше от тях и тя не се усъмни в нищо.

Той пристигна в салона навреме; беше се поизпотил – от притеснение, че ще я види или, че ще трябва да го щавят – о, ужас! Но трябваше да стисне зъби. Влезе в стаичката на Ив и я видя. Момичето приготвяше кòлата и беше с гръб, но  когато той я поздрави, тя се обърна и едва не разля горещата течност. Изненадата ù беше още по-голяма, когато разбра, че той е нейният клиент. Даже ù стане малко весело и се засмя. Това отпусна и Филип. Започнаха да си говорят, да се смеят. До момента, в който той не ù каза, че я обича, че е влюбен в нея. Ив мълчеше. Не знаеше какво да каже. Тя имаше съпруг и го обичаше. Наистина. Фил знаеше това. Тя отново му го напомни, но не го интересуваше. Знаеше, че нямат бъдеще, но не искаше да изпусне нито един миг вече. Нито един миг с нея. И тогава... се целунаха. Бяха като слепени. Като едно цяло. След няколко минути все още се целуваха, но дрехите им падаха една след друга, докато не останаха без. Кушетката беше сравнително удобна. Те се целуваха – навсякъде. Продължаваха и вече не издържаха на възбудата... Движенията им не бяха в синхрон като по филмите, но бяха пълни със страст, диви... Звуците, които издаваха, се чуваха извън стаичката, но на никой не му направи впечатление. Всички решиха, че е поредният „лигав” мъж, който не издържа на болката от обезкосмяването... В един момент всичко утихна. Чуваше се само тежкото им дишане. Продължаваха да се целуват. В салона, на уредбата звучеше „Не разбивай сърцето ми”. Никой не иска да му разбият сърцето, но някои знаят, че е неизбежно. Като Фил. Той знаеше, че Ив никога няма да напусне мъжа си. Макар че тайно се надяваше :) ...

В този ден Ива каза, че напуска работа. Не ù беше нужна повече. Крепостта беше превзета. „Пенелопа” се предаде на нашественика в чужди семейства, завоевателя Филип – влюбения. Но не това беше най-лошото...