Свалячът 3

Цели три месеца Стоимен си бе напълно самодостатъчен. Но, с настъпването си, есента попари не само листата на дърветата, а и част от неговия ентусиазъм. За сметка на това се пробуди инстинкта му на ловец и той закопня за  крехка, сочна мръвка ! Направи си нова регистрация в сайта за запознанства , след което дълго се занимава с външния си вид. Когато най- после прецени, че изглежда невероятно добре, извади дезодоранта и почти целия го изпръска по тялото си. Хвърли за последно поглед в огледалото и, с тържествен патос в гласа, отсече:

        - Е, сега вече съм готов! Каква свежарка съм само! Чувствате ли го, момета! Аз съм мечтата на модните списания! - след което подуши отново мишниците си и като не се закашля, доволен взе телефона, за да се снима за сайта.

И ловът започна!

Още първите няколко часа получи над десет писма! Но, едно от тях направо го изкара от кожата му:

          - Тая е егаси и наглата твар! Телефона ми иска... Аз триста лева съм дал за него, ма! Ама как само ме изнерви...

Прочете още няколко писма, но все не можеше да се успокои:

          - Какви са тези жени?!? Не те познават още и- дай! Ама ха...

В една от следващите кореспонденции, една дама учтиво го молеше да и даде номера на телефона си.

           - Ето! Възпитано маце! А оная... А така! Оная да не би и тя номера да ми е искала?!? Е-е, що я изтрих...

           След три дни омайване и сваляне на звезди, успя да прилъже едно скромно и, ( поне на снимките изглеждаше така) , чаровно сладкишче, което се самопокани още за следващия ден. Цяла нощ не мигна от вълнение. Изчисти и подреди цялата къща, изпра отново забравените и хванали мухъл в пералнята дрехи, повече от два часа готви и накрая изхвърли всичко, понеже  забрави да изключи фурната навреме. Изнесе сухи мезета от мазата, сланинка и винце, а след известен размисъл се плесна по челото:

           - Туршийка, бе Стоимене! Нали всички женски са тревопасни! - и отново слезе в мазата.

Като се върна, подреди масата, оставяйки само два стола- за задушевност- и добави една ароматна свещ. После постави в уредбата диск с релаксираща музика. След това изхвърча навън и скоро се завърна с три попрецъфтели рози. Сложи ги в буркан от компот и - на масата.След това огледа всичко с критичен поглед, поклати одобрително глава и скромно се поздрави:

            - Направо надминах себе си! Тая направо ще остане без дъх! Ех, колко  съм  романтичен само...  - и започна да се самонавива - Какво като не е гражданка? Няма да се женя за нея я! Само ще олабя жилата! Хайде, Стоимене, лови за гушата и хвърляй в чувала! - и срещайки неустоимия си образ в огледалото, изпълнен с гордост, отиде в банята...

            Вече наближаваше спирката, когато и автобуса пристигна. Отвори вратите и... Стоимен изпадна в шок! “ Боже, това на мен ли се случва? Благодаря ти!”  Пред него стоеше богинята Венера, но от плът и кръв!

            - Не стой като пукъл, а бързо ме води у вас! - припряно го задърпа за ръката тя.

            - А... Къде?!? У вас ...  А-а, у нас! - дойде на себе си той - Да вървим!

“ Мале-е, тая е направо огън! Ох на батко-о! Ще ти скъсам живарника, тъй да знаеш” ...

            - Хайде, бе, какво се влачиш? - прекъсна мислите му Богинята.

            - Стигнахме, ма! Заповядай!

            - Води ме направо в спалнята!

Влязоха, а само след две минути Стоимен лежеше изтощен и дишаше тежко.

             - Какво само пухтиш? Ще ме повтаряш ли, или да дигам гащичките и да бягам?

             - Ти на състезание ли си, ма? И той душа носи!... Чакай малко!

             -  Чакалнята- на гарата! Тръгвам, че и други чакат! Може някой път пак да се видим. - бързо се облече и излезе от стаята.

             Стоимен, загубил дар слово, дълго гледа умно в една точка, докато схване случилото се.

             - Тая сякаш беше на рали писта! Га си и бързачката... И за какво се подготвях толкова?!? ...Вече никакво “ у нас” ! -  твърдо отсече той.

Полежа още малко и по някое време стана, усмихвайки се самодоволно:

- Ама направо я разкостих! Уплаши се и за това избяга! Няма друго обяснение! ...

На следващият ден получи само едно ново писмо. Отвори го и зачете на глас :

             - Здравей, Пухчо! Дано си падаш по мъже, защото много ми харесваш! За да бъда с теб, съм готов на всичко- ще ти готвя, ще пера, ще чистя, ще те облекчавам... Гадост! -   и с погнуса бързо го изтри.

След два дни в полезрението му се наби една невероятно интелектуална дама, която го впечатли с начетеността и ерудизма си. Не, че схващаше същността на философските и съждения или разбираше тежкия и стил на писане, но снимките в профила и- леле мале! Гледаше ги и потриваше лакомо ръце:

             - Тази хем е гражданка, хем умна! А колко е секси-и... направо ми се дощя да я забременя! А и се смее на простотиите ми! Просто- мечта!

Направи всичко възможно да я омагьоса- пишеше сентенции от древни философи и добавяше уж свои коментари, взети от форуми с привърженици на мъдреците; преписваше цели цитати от Шопенхауер, Ницше и Рудолф Щайнер и, понеже не му бяха ясни, ги пращаше съвсем не на място. А дамата приемаше това като закачлив тест за интелигентността и. Накрая усилията му бяха възнаградени и  настъпи и нейния звезден час- да го види!

 Стоимен от половин час висеше в чакалнята на гара Плевен, и усърдно преговаряше думите, с които няколко дена сплита изречение, чрез което да изрази своя висш ментален потенциал пред Мадоната от Шумен. А, за всеки случай, го записа и на дланта си. И след двадесетминутно закъснение, влакът спря на втори коловоз. Той бързо притича на перона и се заоглежда. Щом я видя, веднага сложи ръка пред очите си и я пресрещна , декламирайки:

                - По- сияйна си от Слънцето, по- блестяща и от ефирния въздух! Ох, очите ми! Заслепен съм!

Тя се разсмя и го прегърна. Той ,поради награбилото го силно вълнение, забрави мъдростта, с която да я накара да му клекне. Също я притисна към себе си, а отворената пред взора му длан го спаси. Бързо и с патос тихо зачете, допрял устни до ухото и:

               - Гледам очите ти и... А, това не е на място- пропуска се!

               - Кое?!?

               - Нищо, мислите ми се зареяха. Само слушай. Синтезирайки и анализирайки симптомите на моята парадоксална мисъл, базирайки се на стабилни и солидни фундаменти и абстрахирайки се от всяко “за” и “против” , аз стигнах до дълбокосентенциозното съждение, че ти си едно екстравагантно същество, внасящо мир и хармония в душевния ми мир. И нямайки за цел да издевателствам над твоя умствен багаж, релевантно заявявам- ние сме създадени един за друг!

               - Боже! - само промълви тя.

               - Е, и други са ме наричали така. - скромно поясни той. А сега, след като синтезирах и анализирах, мисля, че е време за разходка.

               - Ще ме заведеш ли в Кайлъка?

               - Чак там?!? Е, твоето желание е закон за мен! Да вървим!

По пътя мацката му изнесе лекция за изразяване на “Аз-а” чрез медитативно и трансцендентално търсене на Себе си. А той само повтаряше : “Да, като

синтезирам и анализирам- така е!” . Накрая успя да я изнерви:

               - Какво си го лапнал това - синтезирам, анализирам? Искам мнение, не роботизиран и бездушен събеседник!

               - Кой е бездушен, ма? Я ела у нас, в леглото, да видиш  колко съм одушевен! И след това ти ще започнеш , незнаейки на кой свят се намираш от кеф, да синтезираш и анализираш!

Тя спря и го зяпна с поглед, който буквално го прониза! И му стана студено. След малко промълви:

 - Видях, че си напълно искрен! Да вървим у вас! ...

  ... Измина цяла седмица, а Стоимен, останал без капка сила, безнадеждно се терзаеше: “ Тая няма ли вече да си тръгва? Ега си и нимфетката. Трябва да измисля нещо, че ако продължи така, скоро ще могат  само да ме изтръскат от чаршафа...  " Обаче пасителният план сам се появи на вратата му!

             - Стоимене! - викаше на портата му половата шпага на селото- Стоимене!

След малко той се показа на двора , а Игнат го избъзика:

             - Ти какво така си отслабнал и побледнял? Да нямаш нова надуваема кукла? За това ли се забави- криеш я от приятеля си, а?

             - О, Игнате! Никога преди не съм бил толкова щастлив да те видя! Има една кукла, от която искам да ме отървеш!

             - Това да ти е проблема, бе, давай я насам! - и влязоха вътре.

Седнаха в кухнята и тъкмо сипаха ракийка, Мадоната се появи, облечена в ефирна нощница, под която всичко се виждаше. Игнатовите очи станаха на понички:

             - Е-е, признавам, никога не съм бил с такова съвършенство! - и обърса потеклите сластни лиги от брадичката си.

             - Ако Стоимен се съгласи...  - свенливо отвърна тя.

             - Ех, с мъка на сърце ще се съглася- нали си ми приятел. Но, водиш я у вас!

А когато тя излезе, добави:

             - И не искам да ми я връщаш. Не ме интересува как ще се отървеш от нея!            

             - Дадено! - и си стиснаха ръцете.

Само след десет дена Игнат отново се появи на вратата му. Стоимен, изпаднал в стрес, дълго се чуди дали да отвори, но, накрая пребори негативните и угнетяващи мисли,които буквално го сковаха и се прежали.

             - Ще се женим! Каня те за шафер! Ако не беше ти, никога нямаше да срещна толкова уникална жена!

             - Добре, бе... - машинално отвърна Стоимен.

             - Ти разбра ли какво ти казах?

             - Не!

             - Ще се женя!

             - Ти?!? А отърва ли се от оная?

             - За нея ще се женя , бе, глупако! Ще дойда друг път, когато не си на хапчета! - и си тръгна разочарован.

След кратък размисъл, Стоимен схвана  казаното от приятеля му и бързо го догони, казвайки:

             - Ще дойда...

           ...  Лесно бе да обещае.Но, как може - шафер без шаферка? Трябваше сериозно да задейства уменията си за прикоткване на другия пол. Напред!

Само след пет дни трудът и постоянството му бяха възнаградени. Заби готвачка от Нова Загора!

“ Ух, с тая винаги ще има манджа! Хем ще олабвам жилата, хем ще ям и, както тя вика, ще ми плющят ушите! В чувала, Стоимене, и го вържи здраво! “ И унесен в еуфорични мисли, забрави какво се бе заканил преди и я покани в дома си.

Най- после дългоочакваният ден настъпи! Стоимен висеше на автобусната спирка и само потриваше замръзналите си уши. Автобусът пристигна, спря и от него слезе симпатично момиче с добре изразена крушовидна форма. Той сериозно се притесни: “На тая задника е като ловджийска раница- целия ще вляза... “

             - Здравей, сладък! На живо си още по- хубав!- извади го от черната дупка секси гласец.

             - Знам, ма! - тъпо отвърна той.

             - Какво ще правим? Толкова е студено, че ми се е свила като на девственица! - изчурулика тя- Нали ще бъдеш нежен?

             -  Ох, синигерче сладко, ела да те гушна! Батко ще те направи жена! - измърка в ушенцето и той и я поведе към дома си...

... Почти три минути Стоимен стоически издевателстваше върху своята издръжливот, мислейки: “ Тая е като партизанка- ни дума, ни вопъл, ни стон! Започвам да се притеснявам- да не съм я уморил с тази моя ненаситност? “ и каза на глас:

             - Размърдай се малко, ма!

Тя явно се събуди, защото изхърка и се извъртя на една страна и той се търкулна по гръб.

             - К’во правиш, ма?

             - Мислех, че вече не ти е удобно да лежиш върху мен... - и започна да оглежда стаята. После спря поглед върху него и небрежно констатира - И стаята ти също е малка!

             - Какава стая ма, той се е извисил като Айфеловата кула и я чака, а тя - “стаята” ...

Момата се разсмя истерично, а той превъртя:

             - Обиди не търпя! Ставай и се махай!

Тя се облече бързо и си тръгна, като през целия път до спирката не спря да се смее:

             - Айфеловата кула...Тоя наистина ме умори, ама от смях!

А Стоимен още лежеше, мъчейки се да успокои нараненото си его:

              - Малка ми била спалнята...Три на три метра малко ли е ма, чирпак? С часове щях да те блъскам в нея! Малка била...

По някое време се успокои и добряшки добави:

               - Чак пък с часове... Ех, жени, жени, докъде ме докара копнежът ми по вас! Да търпя подигравки за хубавата ми спалня...