10 ago 2008, 22:12

Светлина

  Prosa
1K 0 1
 

Ще лумне светлина, ослепителна красива. Ще се възцари тишина, красива бяла светлина, може би дори чак зловеща. Стоп на звука, стоп на живота, стоп на грешките, стоп на страданието. Само вечността може да покаже колко дълго трябва да чакаме, за да изкупим греховете си. Истината ще излезе наяве, любовта ще се прекърши, ако вече не се е прекършила. Няма да има чувства, няма да има нищо. Нищо, освен съзнанието и съвестта ни - единствените ни пътеводители в безкрая. А дали наистина съществува рай? Дали онова приказно място, където всеки иска да отиде, съществува? Дали не е плод на отчаяното ни желание да се махнем от този свят? Колко студен и мъчителен е станал, че човек да иска да избяга завинаги от него. А не го ли правим ние такъв?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велинчето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...