10 авг. 2008 г., 22:12

Светлина

1.1K 0 1
 

Ще лумне светлина, ослепителна красива. Ще се възцари тишина, красива бяла светлина, може би дори чак зловеща. Стоп на звука, стоп на живота, стоп на грешките, стоп на страданието. Само вечността може да покаже колко дълго трябва да чакаме, за да изкупим греховете си. Истината ще излезе наяве, любовта ще се прекърши, ако вече не се е прекършила. Няма да има чувства, няма да има нищо. Нищо, освен съзнанието и съвестта ни - единствените ни пътеводители в безкрая. А дали наистина съществува рай? Дали онова приказно място, където всеки иска да отиде, съществува? Дали не е плод на отчаяното ни желание да се махнем от този свят? Колко студен и мъчителен е станал, че човек да иска да избяга завинаги от него. А не го ли правим ние такъв?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велинчето Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...