Свръх доза любов
Ето аз се върнах,
остаряла и ничия,
скрила в скъсана пазва
малко женско приличие.
Отмаляла от скитане,
все по тебе тъгувах.
набраздени от стъпки
са пътеките лунни,
поболели от страст
са въздишките кратки,
подивели са чувствата,
подивели и сладки.
Петънце на зеница
и следа след божественост,
укротена с молитва съм -
и съм цялата есен.
На реката здраченото,
цветността на тревите
пазя в мисли за тебе.
Съблечи ме!
Не питай!
Докосни ме с очи,
ако може и с устни.
Святостта на мига
през душите препуска
и съм бяла сълза,
укротена съблазън,
остаряла и ничия,
скрила в скъсана пазва
малко женско приличие.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мери Добрева Todos los derechos reservados
