Сянка
Защо не видях като останалите просто един пиян и напушил се младеж, който не може да се ориентира в пространството, защо не ми беше безразлично, макар че не ми е бил приятел, защо му съчувствах въпреки че имах причини да злорадствам? Защо?... Защо видях един пропаднал живот, една изгубена душа, хиляди стъпкани мечти, изгубено щастие, океан от мъка, разбито сърце, изтръгнати надежди?...
Никога няма да забравя този поглед, празен, но същевременно пълен с мъка и отчаяние, без капка злоба, без омраза или укор просто едно примирение, безразличие, без желание за живот и без борбеност, чакащ безразлично животът да отмине. А колко различен беше преди, дори, когато си тъжен те разсмиваше, дори да те раняваше не можеше да го намразиш. Никога няма да забравя болката в тези очи... И никога няма да забравя колко измърсена се почувствах, когато разбрах, че съм част от тълпата, присмяла се на падението на една чиста душа.
Колко жалко, че никога няма да узнае, че светът не е толкова жесток и че ...