Събота ме събуди с мирис на секс, цигари и кафе.
Беше един от онези идеални за нищо-правене дни, в които фантазиите се отключваха от оковите си и като побеснели кучета се въргаляха измежду чаршафите.
А как обичах да правя с нея точно това.. под чаршафите, а как обичаше и тя... Оказа се, че и нашата Събота обожава това.
И докато се излежавахме, отдадени на нищо-правенето, някъде там заваля...
В очите й или в моите, или пък в нечии други очи... И тези сълзи се изсипаха като проливен дъжд от отдавна смрачилото се небе.
В дни като този, човек се замисля за дребните неща; тези, които имат истинска стойност и за които си струва да живееш. За които си заслужава да умреш.
И както Джордж Карлин е написал в прощалното писмо до своята починала съпруга: Животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.
И дали ще се замислим някога, че "дългото обичане не пораства в саксия, не пътува в коловози и не вечеря всеки ден обилно с радости.
има своя крива на опита - л ...